Ново изследване подчертава неравномерното въздействие на климатичната криза върху най-бедните хора по света, включително тези в тропическите райони, като установява, че те ще бъдат сред последните, които ще усетят ползите, ако глобалните емисии на парникови газове бъдат намалени до нетна нула, предава Гардиън.
Температурите в тропическите райони са се повишили по-значително спрямо историческите си стойности, отколкото на по-високи географски ширини, включително в по-богатите държави в Европа и Северна Америка.
Екип от австралийски климатолози установи, че това неравенство няма да бъде преодоляно, дори ако глобалните емисии достигнат нетна нула, каквато е целта на знаковото Парижко споразумение от 2015 г., както и че може да отнеме много десетилетия, преди процесът да започне да се обръща, ако въглеродният диоксид се извлича от атмосферата по силата на план за нетни отрицателни емисии.
Изследването съвпадна с публикуването на доклад от Агенцията на ООН за бежанците, който показва как климатичната криза увеличава риска хората да останат без гражданство.
Проучването за климатичното неравенство е ръководено от д-р Андрю Кинг и негови колеги от Университета в Мелбърн. Те разглеждат три серии компютърни симулации за вероятните температурни промени при достигане на нетна нула на глобалните емисии и съпоставят резултатите с брутния вътрешен продукт на отделните държави.
„Ако следваме път, близък до нетната нула, неравенството, което наблюдаваме при сегашното затопляне, ще се запази за неопределено време. По-богатите държави, които са допринесли най-много за проблема, не са тези, които са най-силно застрашени – дори след достигане на нетна нула. Регионите, които не са причинили затоплянето, са тези, които понасят най-силното повишаване на температурите“, казва д-р Кинг.
Той отбелязва, че съдбата на най-бедните региони на планетата, които обикновено са разположени по-близо до екватора, ще зависи от количеството парникови газове, отделени преди светът да достигне нетна нула.
„Дори когато достигнем нетна нула, ние вече ще сме изхвърлили огромно количество въглерод в атмосферата, а последиците от това ще продължат с векове. Не можем лесно да поправим всички тези щети. По-ранното достигане на нетна нула означава по-малък риск от дългосрочно затопляне след този етап. Трябва да постигнем нетна нула по-скоро, за да ограничим това неравенство“, добавя д-р Кинг.
Според него тропическите екосистеми, като например някои коралови рифове, са се адаптирали към по-тесен температурен диапазон в сравнение с екосистемите на по-високи географски ширини и ще продължат да бъдат силно засегнати за по-дълъг период, докато светът намалява емисиите си.
Климатичната криза крие риск от увеличаване на броя на лицата без гражданство
Отделен доклад относно въздействието на изменението на климата върху хората без гражданство, изготвен по поръчка на Агенцията на ООН за бежанците съвместно с Центъра „Питър Макмълин“ за въпросите на гражданството (Peter McMullin Centre on Statelessness), призовава правителствата да подкрепят „запазването на държавността“ на страните, изправени пред екстремни климатични щети. В доклада се посочва, че сред застрашените са тихоокеански острови, които губят територия поради покачването на морското равнище. Агенцията оцени броя на лицата без гражданство на около 4,5 милиона, но отбеляза също, че реалната бройка вероятно е много по-голяма, тъй като тези хора остават невидими за официалната статистика.
В доклада се посочва, че климатичната криза крие риск от увеличаване на броя на лицата без гражданство вследствие на разселване, причинено от бедствия, свързани с климата – като пожари, наводнения и покачване на морското равнище.
Доцент Радха Говил от Университета в Мелбърн, съавтор на доклада, отбеляза, че съществува връзка между регионите, най-силно засегнати от изменението на климата, и проблема с липсата на гражданство.
В доклада се препоръчва да се оказва помощ на държавите за дигитализиране на регистрите за гражданство и да се предприемат мерки за гарантиране на гражданство на деца, останали без родители след бедствие.
Посочва се също, че рисковете за децата нарастват, ако майките не разполагат със същите права като бащите да предават своето гражданство на децата си.
„Представените от нас препоръки са напълно изпълними. Те могат да предотвратят риска от липса на гражданство и да позволят да се действа превантивно по този проблем“, отбелязва Говил.
