Скута вече е последният останал ледник в Словения. Другият ледник – този на връх Триглав, най-високият връх в страната, се е стопил почти напълно, алармира Евронюз. Това, което е останало от Скута, представлява ледено петно върху повърхността на планинския склон, докато останалата част е затрупана под камъни, с тесен отвор, водещ към пукнатина.
Тази година се навършват 80 години, откакто Географският институт „Антон Мелик“ към Изследователския център на Словенската академия на науките и изкуствата започва да наблюдава двата ледника.
„Когато започнахме, под връх Скута имаше около два и половина до три хектара лед. Сега площта е намаляла до 1,5 хектара, като ледът е и значително изтънял. При Скута дебелината е спаднала от няколко десетки метра до едва няколко метра. Когато започнахме, ледникът на връх Триглав заемаше малко над 14 хектара. По-късно, преди пет-десет години, ставаше въпрос за площ между половин и един хектар. През последните години тя беше под 0,2 хектара, но, както вече споменах, ледът там напълно е изчезнал“, обяснява Миха Павшек от Географския институт.
Според него промяната се дължи на съчетание от два фактора.
„Повратният момент настъпва, когато имаме комбинация от много малко сняг, което означава много ниска максимална сезонна снежна покривка, последвана от много топло лято. И тази година тези два фактора съвпаднаха напълно. Скута следва същия път като ледника на Триглав. Ледът сега е защитен. Около 80–90% от ледената повърхност е покрита с чакъл, който осигурява допълнителна защита“, посочва Павшек.
Последиците се усещат далеч извън пределите на планините
Топенето на ледниците има верижни последици за реките и подземните води. Чакълът осигурява на повърхността на леда известна защита от слънцето, но вътре в пещерата под леда от тавана се стича вода.
„Водите от ледниците захранват големите ни реки, включително Драва в Хърватия, както и Мура, която извира в Австрия. Там, според последните прогнози, до 2050 г. ще изчезнат всички ледници, разположени под 3500 метра надморска височина. Това означава, че в тези реки ще има много по-малко вода. А обикновено именно тези реки захранват подземните води, откъдето черпим вода чрез кладенци и помпи за питейни нужди“, обяснява Павшек.
