Нужни са допълнителни реформи, които да балансират бюджета, посочи изпълнителният директор на КРИБ д-р Боян Митракиев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович
В Бюджет 2027 виждаме сериозно усилие в приходната част, което се прави в добър диалог с частния сектор, повечето предложения бяха обсъдени с браншовите и работодателските организации. В разходната част усилието е по-малко, но Министерството на финансите си е свършило работата в това максимално да уплътни пространството, предоставено му от политическия мандат, каза Боян Митракиев.
Той посочи, че е оптимист относно възможността бюджетният дефицит да бъде по-малък от прогнозирания и да достигне 3,7-3,8% догодина с още една-две приходни мерки. Това няма да се постигне с еднократни мерки като данък свръхпечалба, който ще престане да действа през 2028 г., предупреди той.
Ще са нужни много амбициозни разходни реформи през 2027 г., така че при липсата на еднократните мерки през 2028 г. да излезем от процедурата по свръхдефицит. Наченки на такива реформи се виждат например в ТЕЛК, но са нужни още, тъй като дефицит от 4% все още е висок, изтъкна д-р Митракиев.
Със синдикатите имаме идеологически спор откъде идва инфлацията. Тя ги кара да се притесняват за доходите на хората, докато работодателите се притесняват за планирането и себестойността на продукцията си. Синдикатите смятат, че инфлацията може да бъде компенсирана с повишаване на доходите на населението, т.е. държавата да продължи да взема заеми, да ги дава на хората, те да харчат и така да стимулират икономиката. Но според изпълнителния директор на КРИБ този експеримент през последните две години е довел до рекорден търговски дефицит.
Работодателите смятат, че инфлацията идва тъкмо от заемите, тъй като те увеличават непропорционално потреблението спрямо производството. Искаме успокояване на бюджетния дефицит, разходите, заемите, така че доходите и производителността да растат заедно и пропорционално, каза Боян Митракиев.
Той определи като историческо споразумението относно формулата на минималната заплата и припомни, че тези диалози се водят от над десет години. Що се отнася до минималната заплата, работодателите вече ще имат предвидимост, но събеседникът изрази притеснение относно максималния осигурителен праг поради индикациите, че той ще бъде вдигнат отново след първото увеличение през август.
Според него IT индустрията има буфери, които могат да оберат такива изненади, но за аутсорсинг и ,, които печелят проекти за две до четири години, такава промяна на разходите е прекалена и вреди на репутацията на България като предвидима дестинация.
Липсата на предвидимост и на енергийна сигурност – България отново е с едни от най-високите цени на електроенергията, липсата на работна ръка в определени сегменти, не са най-добрите сигнали към чуждестранните инвеститори, изтъкна д-р Митракиев и посочи, че през последните четири-пет години няма значими нови чуждестранни инвеститори, които влизат в България. Сега трябва да насочим усилията си да не излязат големите имена, които вече са влезли в страната ни.
Стъкларската индустрия е под огромен натиск заради разходите за енергия, торовите заводи също изпитват проблеми. Според него най-добрият инструмент за привличане на нови инвеститори от международните пазари е обгрижването на тези, които вече са тук.
Във връзка с проведения първи тур на президентските избори у нас в неделя Боян Митракиев отбеляза, че президентът е най-важният икономически посланик на страната ни, неговите лични контакти и визия може да разширяват пазари и да спомагат за привличане на инвестиции или за проправяне на път за българските инвестиции в чужбина.
България вече има няколко мултимилиардни корпоративни групи, които активно инвестират в чужбина, и президентът може да им помага, посочи той.
Вижте целия коментар във видеото
