Намаляването на нивата на фините прахови частици, в съответствие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО), би могло да спаси над девет милиона живота всяка година, се посочва в нов доклад. Анализът излиза в момент, когато световните лидери обсъждат въздействието на изменението на климата върху здравето по време на конференцията COP31 в Турция, предава Евронюз.
Изследователи от Университета в Кеймбридж, Обединеното кралство, установиха, че спазването на препоръчителните нива за фини прахови частици (PM2,5) би могло да предотврати приблизително 9,4 милиона смъртни случая за една година, докато намаляването на нивата на азотен диоксид (NO2) би могло да предотврати или отложи около 1,1 милиона смъртни случая.
Замърсяването на атмосферния въздух е една от най-големите екологични заплахи за човешкото здраве в световен мащаб, като допринася за редица заболявания – от сърдечни и белодробни болести до деменция.
През 2021 г. Световната здравна организация (СЗО) актуализира своите насоки за качеството на въздуха, като въведе по-строги препоръчителни максимални годишни нива за редица замърсители. За фините прахови частици (PM2,5) границата бе намалена от 10 на 5 микрограма на кубичен метър (μg/m³), а за азотния диоксид (NO2) – от 40 на 10 μg/m³.
Въпреки това много държави, особено тези с ниски и средни доходи, остават далеч от постигането на тези цели. В 136-те държави, включени в проучването, средната годишна концентрация на фини прахови частици (PM2.5) е била 30,44 μg/m³ – повече от шест пъти над препоръчителната граница, определена от Световната здравна организация (СЗО).
Ползите от намаляването на тези два замърсителя на въздуха биха били най-значими за страните с ниски и средни доходи, които понастоящем носят най-тежкото бреме. Авторите на доклада отбелязват, че качеството на въздуха в тези държави като цяло се е влошило вследствие на мащабната урбанизация, икономическото развитие и нарастващата употреба на леки и други моторни превозни средства.
„Постигането на насоките на СЗО за качеството на въздуха няма да бъде лесна задача, но страните с ниски и средни доходи имат ключова възможност да изградят по-здравословно бъдеще, докато населението им расте, а градовете им се разрастват“, заяви Ханин Хрейс, съавтор на проучването от университета в Кеймбридж.
Освен предотвратяването на преждевременни смъртни случаи, намаляването на замърсяването на въздуха би могло значително да ограничи броя на хората, развиващи сърдечни и белодробни заболявания – като исхемична болест на сърцето, инсулт, астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и деменция.
Според проучването, постигането на препоръчителните нива на PM2.5 би могло да доведе до 2,8 милиона по-малко случаи на ХОББ, 1,1 милиона по-малко случаи на деменция, 7,3 милиона по-малко случаи на исхемична болест на сърцето и 2,3 милиона по-малко случаи на инсулт всяка година.
Тъй като сърдечните удари и инсултите са причина за повечето смъртни случаи, които биха могли да бъдат предотвратени, авторите подчертават значението на борбата със замърсяването на въздуха като средство за намаляване на тежестта на сърдечно-съдовите заболявания.
Въздействие отвъд здравеопазването
Ползите от по-чистия въздух надхвърлят сферата на общественото здраве, като носят значителни икономически изгоди.
Изпълнението на препоръките на СЗО би могло да доведе до годишни ползи за общественото благосъстояние благодарение на намаления риск от смъртност в размер на 8,4 трилиона международни долара (Int$) – показател, коригиран спрямо разликите в покупателната способност между отделните държави. Тази сума се равнява на 10,7% от общия брутен вътрешен продукт на всички 136 държави, включени в проучването.
По-чистият въздух би донесъл и преки икономии на пазара, като намали разходите за здравеопазване и съхрани производителността на труда. Прилагането на насоките на СЗО би могло да генерира годишни спестявания от преки медицински разходи в размер на 11,8 милиарда Int$ при исхемична болест на сърцето, 5,9 милиарда Int$ при инсулт и 8,6 милиарда Int$ при деменция, наред с десетки милиарди допълнително под формата на запазена производителност на работното място.
