Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви „нов европейски план за справяне с горещите вълни“ по време на годишната си реч за състоянието на Съюза в сряда, след изминалото драматично лято, белязано от хиляди изгорели хектари земя и тонове унищожена реколта вследствие на бушуващи горски пожари, предава Евронюз.
„Нуждаем се от по-добри системи за ранно предупреждение и по-добра здравна готовност. Нуждаем се от мерки за адаптиране на градската среда и охлаждане. И трябва да подкрепим най-уязвимите“, заяви Фон дер Лайен пред евродепутатите в Страсбург.
Тя определи лятото като „лято на истината“, като посочи изгорелите стотици хиляди хектари земя, загубите на реколта и над 35 000 случая на прекомерна смъртност.
ЕС няма нужда от допълнителни предупреждения, че екстремните горещини се превръщат в сериозен климатичен риск – той току-що се сблъска с тях чрез поредицата от горещи вълни, обхванали континента през това лято.
През май континентът преживя изключително ранна гореща вълна, като среднодневните температури в части от Западна Франция, Англия и Уелс бяха с повече от 10°C над нормата. След това юни донесе нова силна гореща вълна в голяма част от Европа, а в Западна Европа бе отчетена втората най-висока температура за месец юни в историята на измерванията.
Брюксел най-накрая призна горещите вълни за общоевропейски проблем
ЕС няма да започва от нулата. Стратегията за адаптация от 2021 г. вече си постави за цел да направи Европа устойчива на климатичните промени, а инициативата на Общността „Мисия за адаптация“ подкрепя регионите и общностите в изграждането на такава устойчивост. Въпросът за справянето с горещините обаче до голяма степен остава отговорност на национално и местно ниво, което води до разнородна картина от системи за предупреждение, мерки за охлаждане, строителни стандарти, защитни механизми за работниците и планове за реакция при извънредни ситуации.
Новият европейски план за справяне с горещите вълни, представен от Фон дер Лайен на 16 септември, е важен не толкова заради това, че Брюксел най-накрая признава горещите вълни за общоевропейски проблем, а заради конкретните изисквания, които той поставя пред правителствата.
Най-голямото предизвикателство пред Комисията ще бъде да реши дали да създаде рамка за координация, или да се намеси пряко там, където националните действия се оказват недостатъчни.
Охлаждането е очевиден пример. Европейско проучване, цитирано по време на организираната от Комисията „Седмица на устойчивата енергия“, установи, че 26% от домакинствата в ЕС не са могли да поддържат домовете си хладни и комфортни през 2023 г., като този дял нараства до близо 35% при домакинствата с най-ниски доходи.
Това превръща екстремните горещини от климатичен проблем в по-широко предизвикателство, обхващащо енергетиката, жилищната и социалната политика. Простото призоваване на европейците да инсталират климатици не е особено добро решение, ако милиони хора просто не могат да си го позволят.
Жителите на градовете са изправени пред друго предизвикателство. Градовете, в които преобладава бетонът, могат да останат опасно горещи и през нощта, докато болниците, училищата, домовете за възрастни хора и работните места трябва да бъдат оборудвани така, че да се справят с температури, които някога са се смятали за изключителни.
Една сериозна европейска стратегия за справяне с горещините би трябвало да обвърже охлаждането с обновяването на сградите, озеленяването на градовете, управлението на водите, търсенето на електроенергия и социалната защита, вместо да третира екстремните горещини като краткосрочна извънредна метеорологична ситуация. Това би изисквало от Комисията да възприеме наистина цялостен подход.
Бомба със закъснител
Междувременно климатичните прогнози сочат към по-чести и интензивни горещини, а климатичната служба на ЕС „Коперник“ изчислява, че през 2024 г. в Европа вече са регистрирани около 62 800 смъртни случая, свързани с горещините, след като през 2023 г. те са били приблизително 47 700, а през 2022 г. – 61 700.
„Повече от 35 000 допълнителни смъртни случая по време на горещите вълни. Опасно прегряване в домовете и болниците за възрастни хора. И всичко това е само предвестник. Това бяха най-горещите летни месеци в историята – но вероятно най-хладните за годините, които предстоят“, заяви Фон дер Лайен.
В продължение на години дебатът за климата в ЕС се фокусираше главно върху това колко бързо могат да бъдат намалени емисиите. Сега Комисията трябва спешно да определи как да се адаптира към затоплянето, което вече е неизбежно – трудна задача, тъй като наскоро обявеният план подчертава разликата между климатичните амбиции на Брюксел и темпото на тяхното изпълнение на практика.
Изправена пред финансов недостиг в размер на милиарди евро, Фон дер Лайен обяви и създаването на Алианс за климатично застраховане, като отбеляза, че едва около 25% от загубите вследствие на природни бедствия в Европа се покриват от частни застраховки.
„Това означава, че твърде често националните бюджети се превръщат в застраховател от последна инстанция. Трябва да предприемем действия, за да запълним тази празнина“, заяви председателят на Комисията.
Уязвими територии
Фон дер Лайен призна, че адаптирането към климатичните промени се превръща в непосредствено предизвикателство за икономиката и публичните политики, а не просто в дългосрочен екологичен проблем.
„Следващия месец ще представим нова рамка за устойчивост на климатичните промени. Ще набележим 100 от най-уязвимите територии в Европа. Също така ще направим оценка на рисковете и ще определим на какво равнище следва да се управляват те“, заяви тя, припомняйки, че 660 000 хектара са изгорели напълно, а загубите на селскостопанска продукция възлизат на близо 12 милиона тона.
