Екстремните климатични колебания превърнаха водата в двойна заплаха за европейските градове. Когато връхлетят бури, тя е в излишък. Когато настъпят засушавания – тя е крайно недостатъчна. Но някои експерти смятат, че моделът „град-гъба“ – подход към градското планиране, основан на природата, въведен за първи път в Китай преди две десетилетия – би могъл да помогне на градовете да открият нов път на развитие, пише Евронюз.
Моделът включва обновяване на градските райони със зелени пространства, пропускливи повърхности и системи за съхранение на вода, които да абсорбират, задържат и използват повторно дъждовната вода, вместо да я оставят да се оттича. Това облекчава натиска върху дренажните системи и спестява вода за използване по време на суши периоди.
„Един от най-ефективните начини, по които градовете могат да се адаптират, е като преобърнат наложения вековен градски дизайн, който третира валежите като отпадъци, а не като ценен ресурс“, казва Джъстин Абът, ръководител на отдела за вода за Европа в инженерната консултантска компания Arup.
Какво представляват „градовете-гъби“?
Моделът на „града-гъба“ е разработен в началото на 2000-те години от китайския ландшафтен архитект Кундзиен Ю.
Той предлага използването на елементи като езера, влажни зони и озеленени отводнителни канали, които да задържат дъждовната вода, преди тя да се влее в канализацията или в реките. Според него забавянето на оттока би намалило риска от наводнения по време на бури, а събраната дъждовна вода би могла да се използва за попълване на подземните водни запаси или за напояване на паркове през сухи периоди.
Растителността също така би спомогнала за охлаждане на градските улици по време на горещи вълни, а в някои случаи здравата почва и влажните зони биха могли да помогнат за предпазване от горски пожари.
След като през 2012 г. катастрофални наводнения в Пекин отнеха живота на 79 души, идеите на Кундзиен Ю привлякоха по-голямо внимание.
През 2014 г. Китай прие национални насоки за изграждането на „градове-гъби“, а на следващата година страната стартира пилотна програма в 16 града, сред които Ухан, Сямън и Чунцин. През 2016 г. бяха включени още 14 града, включително Шанхай и Шънджън. Целта на Китай е до 2030 г. 80% от застроените градски територии в страната да функционират като „градове-гъби“.
Могат ли „градовете-гъби“ да направят Европа по-устойчива?
Европа експериментира с подобни проекти за управление на водите от десетилетия. В периода 1998–2002 г. шведският град Малмьо преобрази квартал Аугустенборг – район, често застрашен от наводнения. Там бяха изградени зелени покриви, влажни зони, задържащи водоеми и шест километра водни канали. По време на силните бури през 2007 и 2014 г. кварталът претърпя значително по-малко щети от наводнения в сравнение с други части на града.
В Ротердам, Нидерландия, „водният площад“ Бентхемплейн, открит през 2013 г., изпълнява двойна функция – при хубаво време служи като баскетболно игрище и място за отдих, а при проливни дъждове трите му басейна могат временно да задържат до 1,7 милиона литра вода.
В Копенхаген, Дания, площадът Тосинге, открит година по-късно, събира вода от близките покриви чрез подземни резервоари и „дъждовни градини“ – плитки, озеленени площи, които позволяват на дъждовната вода да попие в почвата.
Европейската комисия се стреми да разшири подобни проекти на територията на целия континент. В Стратегията за водна устойчивост до 2025 г. се призовава за създаване на повече „градове-гъби“ и възстановяване на влажни зони, а в момента общността разработва механизъм, наречен Механизъм за градове-гъби, който да подпомогне тяхното развитие.
Промените няма непременно да бъдат лесни. Сградите под закрила, пренаселените улици и подземните комуникации затрудняват модернизирането на историческите градски центрове. Абът обаче смята, че това не е оправдание да не се търсят нестандартни решения.
„Тези предизвикателства трябва да ни подтикнат към по-целенасочени действия, а не към бездействие“, казва той, предлагайки по-малки по мащаб намеси – например премахване на настилки във вътрешните дворове, засаждане на повече дървета и изграждане на „зелени покриви“, частично или изцяло покрити с растителност.
Концепцията за „градове-гъби“ не е универсално решение
Дори и най-зеленият град има лимит на количеството дъждовна вода, което може да поеме. При екстремни бури почвата се насища, а системите за съхранение се препълват, вследствие на което излишната вода няма къде да отиде.
Катастрофалните наводнения в района на Валенсия през 2024 г. разкриха трагичните последици, до които може да се стигне, когато проливните дъждове надхвърлят капацитета на градските защитни съоръжения.
„Мерките от типа „град-гъба“ са ефективни, но не могат сами по себе си да решат всяко предизвикателство“, обяснява Абът.
Градовете също се нуждаят от конвенционални дренажни системи, по-големи резервоари и обозначени маршрути, които могат да отвеждат наводнителната вода, когато дъждовните градини и влажните зони достигнат капацитета си.
Това е въпрос на повече от инженерство. Абът твърди, че градските власти, водоснабдителните компании, предприемачите и собствениците на земя носят отговорност за управлението на валежите. Решенията, взети от едно лице, обяснява той, могат да засегнат цели квартали.
„При планирането и проектирането на градовете трябва да поставим водата на първо място. Трябва да проектираме с вода“, обобщава той.
