България се е превърнала в един от водещите пазари в света за батерии за съхранение на електроенергия. Добавеният през 2025 г. капацитет е теоретично достатъчен да прехвърли 77% от новото дневно производство на слънчева енергия към часовете без слънце. Това поставя страната на първо място сред разглежданите пазари, непосредствено пред Чили (76%) и Австралия (60%), показва нов анализ на енергийния мозъчен тръст Ember, цитиран от БТА.
Особено бързо е нараснал капацитетът за съхранение именно в България. Страната ни е добавила около 3 гигаватчаса (GWh) нов батериен капацитет през 2025 г., след като само година по-рано практически не е разполагала с такъв. До май 2026 г. инсталираният капацитет се е увеличил повече от два пъти и е достигнал 8,6 GWh. Според Ember този ръст е бил подпомогнат от държавното финансиране и ускорените процедури за издаване на разрешителни, а допълнително разширяване се очаква до 2030 година.
Данните показват, че развитието на батериите вече променя начина, по който слънчевата енергия участва и в българската електроенергийна система. През първата половина на 2023 г. соларната енергия практически не е имала принос за задоволяване на вечерното потребление. Три години по-късно комбинацията от слънчева енергия и батерии е покривала средно 24% от търсенето на електроенергия в страната ни между 19:00 и 21:00 часа.
Между 19:00 и 07:00 часа слънчевата енергия, прехвърлена чрез батерии, е осигурявала средно около 10% от потреблението. Според авторите на анализа именно България отчита най-голямата трансформация сред разгледаните водещи пазари, като значителна част от силния ръст на соларното производство вече достига до потребителите извън часовете със слънчево греене.
За сравнение, в Калифорния слънчевата енергия и батериите са покривали над 25% от търсенето между 19:00 и 21:00 часа през първото полугодие, спрямо 6,8% през същия период на 2023 г. В Чили батериите вече позволяват на соларната енергия да осигурява над 10% от търсенето през вечерните часове и до около полунощ.
ЕС изостава
На този фон ЕС като цяло изостава от водещите пазари. През 2025 г. в блока са добавени 27 GWh батерии, които теоретично са достатъчни да прехвърлят към други часове едва 16% от новото дневно производство на слънчева електроенергия. Това е под средното световно равнище от 18%. Сценариите на европейските оператори на електропреносни мрежи обаче предвиждат инсталираният батериен капацитет в ЕС да се увеличи четирикратно между 2025 и 2030 година.
Ember подчертава, че посочените 77% за България представляват теоретичния потенциал на новите батерии спрямо увеличението на соларното производство, а не действително измерен дял на прехвърлена електроенергия. Не всички батерии се използват единствено за съхраняване на соларна енергия, а степента на използването им зависи и от правилата на електроенергийния пазар.
При изчисленията за България анализаторите използват почасови данни на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E). Данните за соларното производство включват зареждането и разреждането на батерии, разположени съвместно със соларни централи. Тъй като дейността на самостоятелните батерии не се отчита като отделна категория, Ember я оценява чрез разликата между отчетеното почасово потребление и производството плюс нетния внос, като отделя и ефекта на помпено-акумулиращите мощности.
Разширяване на соларната енергетика в световен мащаб
Докладът поставя българското развитие в контекста на рязкото разширяване на соларната енергетика в световен мащаб. Слънчевите централи са произвели малко над 10% от електроенергията в света през първата половина на 2026 г., нов рекорд и почти двойно повече спрямо дела от 5,6% през първото полугодие на 2023 година. Производството е нараснало от 769 тераватчаса (TWh) до 1564 TWh за три години, докато общото световно производство на електроенергия се е увеличило с 12%.
Проблемът според анализа е силната концентрация на производството в дневните часове. В един средностатистически ден през първото полугодие на тази година соларните централи са покривали над 25% от световното търсене между 11:00 и 14:00 часа, но приносът им е спадал почти до нула между 20:00 и 05:00 часа. Така изкопаемите горива продължават да имат значителна роля след залез дори на пазари с голям дял на слънчевата енергия.
Бързото поевтиняване на батериите започва да променя тази картина. Средната глобална цена за инсталиране на батерии е спаднала с 95% от 2634 долара за киловатчас през 2010 г. до 140 долара през 2025 година. Очаква се през 2026 г. в света да бъдат добавени 459 GWh батерии, с 50% повече от 307 GWh през миналата година. Те биха могли теоретично да прехвърлят към часовете без слънце 34% от новото дневно соларно производство, спрямо 18% през 2025 г. и едва 4% през 2021 година.
