Германия – най-голямата икономика в Европа – се ангажира постепенно да се откаже от изкопаемите горива до 2045 г., въпреки острите дебати относно политиките ѝ в сферата на екологията, предава Гардиън.
В публикуван в сряда план за действие германското правителство за първи път изрично обещава преход към отказ от изкопаемите горива. Предишните ангажименти се ограничаваха единствено до постигане на въглеродна неутралност.
Плановете предвиждат увеличаване на дела на възобновяемата енергия в производството на електроенергия от 55% на 80% до 2030 г., включително чрез изграждане на наземни вятърни мощности с капацитет 12 GW и постигане на цел от 215 GW слънчева енергия до същата година.
Беше потвърдена и по-рано обявената цел за поетапно ограничаване на използването на въглища през следващото десетилетие с оглед пълното им преустановяване през 2038 г., като същевременно се допуска възможност за изместване на крайния срок към 2035 г.
Емисиите на метан – парников газ, чийто ефект е 80 пъти по-силен от този на въглеродния диоксид – ще бъдат намалени с 30% до 2030 г. в съответствие с глобалния ангажимент за метана, подписан през 2021 г.
Нужни са още усилия
Андреас Зибер, ръководител на отдела за глобална политическа стратегия в организацията 350.org, заяви, че планът бележи значителна промяна, превръщайки отказа от изкопаеми горива в изрична политическа цел. Той обаче предупреди, че Министерството на икономиката и енергетиката на Германия също така настоятелно подкрепя засиленото използване на природен газ.
„Министерството на икономиката продължава да саботира прехода към отказ от изкопаеми горива. Тази година по категоричен начин показа, че зависимостта от изкопаеми горива е риск за всички, тъй като излага домакинствата и бизнеса в Германия и по света на ценови сътресения, нестабилност и геополитическа несигурност“, посочва Зибер.
Бившият специален пратеник на Германия по въпросите на климата Дженифър Морган заяви, че правителството трябва да положи повече усилия за електрификацията на транспорта и отоплението.
„Ускоряването на прехода от въглища, петрол и газ към чисти възобновяеми източници ще засили енергийната независимост и ще предпази потребителите от ценови сътресения в критичен момент. Планът за действие обаче е едва началната точка“, смята Морган.
Според нея стратегията трябва да бъде съчетана с по-бързо и целенасочено внедряване на зелена електрификация. Инициативата за замяна на газовите котли с термопомпи срещна отпор от страна на крайнодесните политически среди в Германия, след като през 2023 г. бе приет закон за отоплението, предвиждащ забрана за инсталиране на повечето системи, работещи с нафта или газ.
Партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) превърна този въпрос в ключов елемент от предизборната си кампания и принуди властите да смекчат изискванията по-рано тази година, а съпредседателят на партията Алис Вайдел нарече вятърните турбини „вятърни мелници на срама“. Към момента термопомпите съставляват около половината от всички нови системи за отопление в домакинствата.
Германия е третата голяма развита икономика – след Франция и Нидерландия – която публикува подобна пътна карта. Това се случва след мащабна международна конференция в Колумбия през април, на която всички участници поеха ангажимент да изготвят планове за пълно поетапно преустановяване на използването на изкопаеми горива.
Стъпката е предприета след дискусии в Общото събрание на ООН в Ню Йорк относно начините за разширяване на досегашните недостатъчни усилия за справяне с климатичната криза. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш е убеден защитник на действията срещу климатичните промени през целия си десетгодишен мандат, но предстоящото му изтичане през декември поражда опасения, че неговият приемник може да не прояви същата решителност.
