Европейската комисия актуализира подхода си към справянето с изменението на климата, представяйки пакет от мерки, насочени към подобряване на реакцията на Общността спрямо зачестяващите бедствия, като екстремни горещини, изключително мощни бури и все по-тежки горски пожари, предава Политико.
Представяйки първия по рода си законодателен акт за повишаване на устойчивостта на ЕС към глобалното затопляне, изпълнителният орган на Съюза призна, че само по себе си драстичното намаляване на емисиите, водещи до затопляне на планетата, е недостатъчно, тъй като климатичните крайности причиняват сериозни опустошения на целия континент.
„Няма алтернатива на това да продължим по-решително да намаляваме емисиите и да се насочим изцяло към чиста енергия. Но в същото време трябва да признаем, че проблемите, пред които сме изправени, са придобили такива мащаби, че само това вече, за съжаление, не е достатъчно“, заяви еврокомисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра.
Предложеният от Европейската комисия Закон за устойчивост на климата призовава правителствата да изготвят планове за подготовка за свят, който през 2050 г. ще бъде с 2 градуса по Целзий по-топъл, а до края на века – с 3 градуса по-топъл. Това съответства на най-новите прогнози на ООН, според които настоящите глобални политики в областта на климата биха могли да ограничат затоплянето само до 2,8 градуса по Целзий.
В същия доклад на ООН се предупреждава също, че светът вече не е в състояние да ограничи затоплянето до 1,5 градуса по Целзий, долната граница на двете цели, заложени в Парижкото споразумение. Посочва се, че са необходими драстични съкращения на емисиите, за да се постигне най-благоприятният сценарий – ограничаване на повишаването на глобалните температури до 1,8 градуса по Целзий.
От Комисията подчертаха, че представеният пакет от мерки не означава, че Брюксел се примирява с катастрофални нива на затопляне.
„Нека бъда напълно ясен, целта ни остава ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий. В същото време би било неразумно да не се подготвим за настоящата траектория, по която се движи светът“, заяви Хукстра.
Какво предвижда Законът за климатична устойчивост?
Съгласно предложения закон, правителствата се насърчават да вземат предвид сценария за повишаване на температурата с 3 градуса по Целзий при разработването на политики, бюджети и инвестиции.
Държавите ще трябва да извършват национални оценки на климатичните рискове на всеки пет години, считано от 2029 г., а след това – да изготвят планове за адаптиране към климатичните промени до края на 2030 г. В тези стратегии следва също така да се посочи кои публични органи отговарят за управлението на конкретни климатични рискове, за да се избегнат бездействието и взаимното прехвърляне на отговорност между министерствата и агенциите.
Това законодателство, което не налага тежки регулаторни тежести, отразява нагласите, преобладаващи в ЕС. Самият Брюксел се е ангажирал с програма за дерегулация, а националните правителства настояват за по-малко, а не за повече правила, особено що се отнася до климата и околната среда.
Усилията за повишаване на устойчивостта към екстремни метеорологични явления, като например превенцията на наводнения или озеленяването на градската среда, също са до голяма степен отговорност на национално, а дори и на местно ниво, като правомощията на ЕС в тази област са ограничени.
Комисията също се опита да адресира опасенията на правителствата относно икономическата конкурентоспособност на ЕС, като подчерта заплахата, която климатичните бедствия представляват за благосъстоянието, както и бизнес потенциала на технологиите за адаптиране към климата.
„Някои може да кажат, че устойчивостта е скъпа. Но правилният въпрос е каква е реалната цена на това да бъдеш неподготвен. Европа не може да бъде конкурентоспособна, ако не е устойчива“, заяви Тереза Рибера, изпълнителен заместник-председател на Комисията, отговарящ за зеления преход.
Комисията акцентира и върху развиващия се пазар на климатични технологии, като например култури, устойчиви на суша, и решения за охлаждане, като представи европейската индустрия като лидер в този сектор.
Тъй като в момента ЕС преговаря за следващия си дългосрочен бюджет, пакетът не е придружен от конкретно финансиране, въпреки че именно липсата на средства често се оказва най-голямата пречка пред усилията за адаптиране към климата. За да се приспособи към един по-топъл свят, до 2050 г. Съюзът трябва да инвестира около 70 милиарда евро годишно, докато в момента отделя едва 29 милиарда евро.
Наред с въвеждането на нови задължения за правителствата, Комисията пое ангажимент да активизира работата и на ниво институции в Брюксел.
Европейската агенция за околна среда ще изготвя оценки на климатичните рискове за целия ЕС (като следващата се очаква през юни 2028 г.), а до края на септември 2028 г. Комисията ще представи стратегически план на ЕС за устойчивост на климата.
Напредъкът ще се оценява редовно въз основа на четири критерия:
- смъртни случаи, свързани с климата
- икономически загуби, дължащи се на глобалното затопляне
- дял на незастрахованите загуби
- свързаните с това фискални разходи.
Съгласно регламента, статистическата служба на ЕС Евростат ще започне да изготвя статистика за целия Европейски съюз относно смъртните случаи и икономическите загуби, свързани с климата, до края на 2030 г.
Освен законодателните инициативи, изпълнителният орган на ЕС представи и по-мащабен пакет, включващ няколко цифрови инструмента – сред които и „инструмент за визуализация на климата“, който преобразува новия сценарий за затопляне в локални прогнози, полезни за политиците при вземането на решения.
Европейската комисия също така пое ангажимент да отчита новия сценарий за затопляне с 3°C във всички свои бъдещи предложения за политики. За следващата година са планирани допълнителни мерки, включително план за действие при горещи вълни и създаване на алианс за климатично застраховане.
