Каспийско море е най-големият вътрешен воден басейн на Земята. От години то не спира да се свива. Северните и североизточните части по протежение на казахстанското крайбрежие представляват най-плиткия сектор на Каспийско море, където дълбочината обикновено варира едва между три и шест метра. Тъй като обаче нивото на водата продължава да спада, вследствие на десетилетия климатични промени и човешка дейност, природозащитници откриват групи от подводни острови. Последният такъв случай бе засечен преди броени дни близо до остров Кулали, по време на скорошно проучване от въздуха, предава Евронюз.
Тайните острови на Каспийско море
Някои от тях достигат около километър на дължина и 200–300 метра на ширина, а дивите животни вече са започнали да достигат до новопоявилата се суша.
От Казахстанския научноизследователски институт за Каспийско море, създаден по указание на президента Касъм-Жомарт Токаев и започнал работа през септември 2025 г., посочват, че е вероятно да се появят още участъци суша. Не всички от тях обаче ще се превърнат в постоянни острови.
„Бъдещето на всяка новооткрита зона зависи от релефа на морското дъно, вълните, промените в нивото на водата, предизвикани от вятъра, както и от последващата динамика на нивото на Каспийско море“, казват от института.
Каспийско море се оттегля
Появата на нови острови е един от най-забележимите признаци на много по-мащабна трансформация – Каспийско море продължава да се оттегля. То граничи с пет държави: Казахстан, Русия, Азербайджан, Иран и Туркменистан. Повече от 80% от речния приток към него идва от руската река Волга.
Д-р Сифан Кориче, хидроклиматолог от Университета на Алабама, който е публикувал няколко проучвания за Каспийско море, обяснява водния му баланс по достъпен начин.
„Става въпрос за прост воден баланс. Водата постъпва чрез речен приток и валежи, а напуска басейна единствено чрез изпарение“, казва той.
Според инструментални наблюдения, нивото на Каспийско море в казахстанския сектор е спаднало от -26,82 метра през 1996 г. до -29,27 метра през 2025 г. Това представлява понижение с 2,45 метра през последните три десетилетия, или средно около 8–9 сантиметра на година.
Спадът обаче продължава. Според Казахстанския научноизследователски институт за Каспийско море, към юли 2026 г. средното морско ниво при станцията за мониторинг на остров Кулали е било -29,42 метра – най-ниското ниво, регистрирано през целия период на изследване.
Североизточната част на Каспийско море, включително крайбрежието на казахстанската област Атирау, е особено уязвима към понижаването на водното ниво. Предвид средната дълбочина от около шест метра и много полегатия наклон на морското дъно, дори сравнително малък спад в нивото на водата може да доведе до оттегляне на бреговата линия на големи разстояния.
Мащабът на това оттегляне вече е видим. Според Казахстанския научноизследователски институт за Каспийско море, в периода между 2000 и 2025 г. площта, покрита с вода в изследваната част на североизточното Каспийско море, е намаляла с около 16 384 квадратни километра.
Сателитни изображения, анализирани от института, също показват как се е променила бреговата линия през последните години. Между 2021 и 2026 г. спадането на нивото на водата постепенно разкри нови участъци от морското дъно в близост до остров Кулали и архипелага Тюлений.
В исторически план Каспийско море е преминавало през периоди както на спадане, така и на покачване на нивото на водите. От 30-те години на XX век до 1977 г. нивото му се е понижило с около три метра. През следващите две десетилетия то отново се е повишило с около 2,5 метра, след което е настъпил нов период на спад.
Макар колебанията в нивото на Каспийско море да не са нещо ново, учените посочват, че изменението на климата и човешката дейност вече оказват влияние върху водния му баланс.
Предишни проучвания свързват спада през последните десетилетия главно с повишеното изпарение от Каспийско море, дължащо се на покачването на температурите в региона. Намаляването на валежите също е допринесло за това, макар и в по-малка степен.
Човешката дейност също влияе върху количеството вода, което достига до Каспийско море. Язовирните стени регулират реките, вливащи се в морето, а в целия водосборен басейн се извършва водочерпене за напояване и други нужди. Начинът, по който се управляват водохранилищата, също може да окаже влияние върху речния отток, достигащ до морето.
Драстично намалява броят на каспийските тюлени
Каспийският тюлен, който не се среща никъде другаде по света, вече е претърпял драстичен спад в числеността на популацията си. През последните 100 години тя е намаляла от около един милион до приблизително 100 000 екземпляра.
Оттеглянето на морето оказва допълнителен натиск върху вида, като променя изолираните острови, които тюлените използват за сезонни места за почивка на сушата.
Според изследователката на тюлени Асел Баймуканова, площта на островните места за почивка на вида е намаляла повече от 15 пъти от 1995 г. насам.
През 2021 г. Баймуканова и други изследователи от Института по хидробиология и екология посещават малък, новообразуван остров, който наричат Нов Дурнев и където се събират хиляди тюлени. Когато се връщат през 2023 г., островът се е разраснал значително и на моменти до него може да се стигне с автомобил. По-късно той се свързва и с континенталната част.
„За тюлените той стана недостъпен. Щом няма изолиран остров, няма и тюлени“, казва Баймуканова.
С оттеглянето на морето тюлените биват изтласквани на запад. Североизточната част на Каспийско море дълго време е служела като естествено убежище за животните, тъй като е била труднодостъпна за хората. По-на запад тюлените се сблъскват със засилена човешка дейност, включително риболов, корабоплаване, туризъм, както и добив на нефт и газ.
Повишаващите се температури създават още една заплаха за тюлените – загубата на стабилен зимен лед. Каспийските тюлени раждат малките си върху леда, но според Баймуканова по-топлите зими правят ледената покривка по-тънка и по-малко устойчива.
Последиците от отдръпването на морето засягат не само дивата природа. Свиването на плитките води оказва влияние и върху влажните зони, като същевременно може да създаде нарастващи предизвикателства пред риболова, пристанищата, корабоплаването и друга крайбрежна инфраструктура.
