Канадският министър на климата и околната среда Джулия Дабрусин защити въглеродното ценообразуване за индустрията като инструмент за намаляване на емисиите на CO2 и за защита на бизнеса от нелоялна конкуренция, но се въздържа от това изрично да подкрепи въглеродния граничен данък на Европейския съюз, съобщава Евронюз.
„Ценообразуването на въглеродните емисии в индустрията е от значение за нисковъглеродната икономика – посока, в която се движи светът. Но това са теми, които тепърва предстои да обсъдим“, заяви Дабрусин.
Съпротивата срещу въглеродния данък на ЕС върху вноса – т.нар. Механизъм за корекция на въглеродните граници (CBAM), може да разкрие потенциални ограничения пред зараждащия се енергиен съюз между Брюксел и Отава, точно когато трансатлантическите партньори поемат по нов път на сътрудничество, приветстван на срещата на върха в Монреал на 29–30 октомври.
Въпреки това, на въпроса дали Канада би подкрепила CBAM, който влезе в сила през януари 2026 г. и налага въглеродни разходи върху определени стоки, внасяни в ЕС, с цел защита на европейските производители от конкуренти, работещи при по-слаби климатични регулации, Дабрусин не даде категорична подкрепа.
Нежеланието на министъра да поеме ангажимент за сътрудничество с ЕС по отношение на климатичната му политика произтича от факта, че Отава на практика се стреми към изключение от въглеродния граничен данък на блока.
„Канада продължава да търси практическо споразумение с ЕС за намаляване на административната тежест, произтичаща от CBAM, за канадските износители, като личният представител на министър-председателя към Европейския съюз е напълно ангажиран с този въпрос“, пише във вътрешен документ на канадските министерства на търговията и външните работи.
В него механизмът CBAM е посочен като потенциална пречка пред разширяването на износа за Европа – особено по отношение на алуминия, стоманата, критичните суровини и водорода.
„Канадският износ не е освободен от CBAM, а износителите ще бъдат изправени пред такси върху въглеродните емисии и сложни административни изисквания, които могат да създадат рискове за достъпа до пазара и предизвикателства пред конкурентоспособността на пазара на ЕС“, се казва още в документа.
Лобиране за изключение
Според документа Канада не отговаря на условията за изключение, въпреки съществуващите в страната политики за ценообразуване на въглеродните емисии и тесните търговски връзки с ЕС в рамките на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA).
Въпреки това Отава настоява Брюксел да признае националната ѝ система за ценообразуване на въглеродните емисии за достатъчно съпоставима с тази на ЕС, за да се намали административната и финансова тежест върху канадските предприятия.
Макар правното задължение да пада върху вносителите в ЕС, критиците посочват, че подобни изисквания и разходи вероятно ще бъдат прехвърлени върху износителите чрез търговските договори.
Стефани Кюси, която отговаря за международната търговия в „кабинета в сянка“ на канадските консерватори, също изрази опасения относно това как механизмът CBAM на ЕС би могъл да засегне бизнеса.
„През следващите месеци Канада е изправена пред въглеродна тарифа от страна на ЕС, която може да засегне канадски износ на стойност 3 милиарда долара. Вместо да реши проблема, премиерът прекара месеци, отклонявайки вниманието на канадците с разговори за ЕС“, заяви Кюси.
Според документа, в периода 2021–2024 г. канадският износ на стоки, попадащи в обхвата на механизма на ЕС за корекция на въглеродните граници, е възлизал средно на 28 милиарда канадски долара годишно, което представлява 7,4% от износа на Канада за общността.
Министър Дабрусин заяви, че канадското правителство подкрепя ценообразуването на въглеродните емисии за промишлеността – механизъм, който прилага от години и възнамерява да засили.
Дабрусин изтъкна също, че въвеждането на цена върху въглеродните емисии за индустрията е един от най-ефективните начини за намаляване на емисиите, като същевременно се запазва конкурентоспособността на бизнеса в условията на глобална икономика, която се насочва към производство с по-ниски въглеродни емисии.
Въпреки това, макар и да разполага със собствена система за ценообразуване на въглеродните емисии в индустрията, Канада не е освободена от въглеродния налог върху вноса, налаган от ЕС. Според правилата на Съюза, пълно освобождаване е възможно само при участие в Системата на ЕС за търговия с емисии или при наличие на връзка с нея – условие, което Канада към момента не изпълнява.
Освен това, цената на въглеродните емисии в ЕС е значително по-висока от траекторията на въглеродните цени в Канада.
