11.03.2016

Кирил Домусчиев: Стига кражби в енергетиката!

С помощта на премиера и кабинета трябва да спрем бандитските схеми, казва председателят на КРИБ. Как бизнесът коментира данните на НСИ за 3% ръст на икономиката през м.г. и какви са рисковете през 2016 г., в. "Стандарт" попита председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев.

 

– Господин Домусчиев, тези дни НСИ обяви, че икономическият растеж в България през 2015 г. е 3% – най-високият от кризата на насам. Как ще коментирате ?

– Радваме се на отчетения ръст на икономиката. Нещо повече, ние го предсказахме. Нашите членове, сред които са най-големите компании в индустрията, подпомогнаха този ръст. Още по-радостно е, че според статистиката най-голям принос за него има промишлеността, както и в известна степен отпушването на еврофондовете. Но ние показваме, че не сме наркозависими от еврофондовете. Защото експортът също е с много сериозен принос за икономическия растеж. Спомняте си през първото полугодие на м. г. какъв сериозен ръст бе отбелязал българският експорт (30%). Но за съжаление през второто полугодие той падна значително по куп обективни причини. Една от тях бе повишението на цената на електроенергията заради таксата "Задължение към обществото", срещу която бизнесът протестираше. Тази непазарна такса повлия на много предприятия и намали износа им. Но като цяло 2015 г. бе добра за българската промишленост.

– Какви са очакванията ви за 2016 г.?

– Смятам, че индустрията и през годините на криза успя да се модернизира, да създаде пазари и марки и има потенциал да продължава с този ръст, дори по-висок, и да се върнем на нивата от преди 2008 г. На база на тази добре развиваща се индустрия се отчита и увеличаване на заетостта. Проучване на Менпауър показва, че в промишлеността през т.г. се очаква 20% увеличаване на работещите. Това говори за сериозен подем.

– Във вашите компании какъв ръст през 2016 г. очаквате?

– Аз съм оптимист за моите компании. "Хювефарма" очаква над 20% ръст на продажбите, а те са 90% експорт. Миналата година имахме 25% ръст на продажбите и смело мога да твърдя, че "Хювефарма" е една от компаниите с принос в общия ръст на българската икономика.

– Какви рискове виждате за бизнеса?

– Първото важно нещо, което беше повод и за наша декларация, и за среща с правителството, е политическата стабилност. Това е много важно в момент, в който навсякъде около нас има кризи от всякакво естество. Тази стабилност е изключително важна за икономиката, за заетостта и доходите на хората. Видяхте при временните правителства докъде я бяхме докарали. Не само на КРИБ, но и всички работодателски организации, настояваме за стабилност и предсказуемост. Друг важен фактор за развитието на индустрията, а и в цял свят е така, е цената на енергиите. Там изкъсо следим нещата и продължаваме да наблюдаваме аномалии. В нашата енергетика продължават опитите за разни игри и схеми, които в крайна сметка се отразяват на предприятията и на всеки гражданин. Продължават кражбите и злоупотребите в държавните централи, за които четем и в медиите. В същото време, депутати продължават да предлагат поправки в Закона за енергетиката. И това са новите опасности, които допълнително биха довели до повишаване на такса "Задължение към обществото", което прави българската икономиката неконкурентоспособна. Например с предложение на депутата Драгомир Стойнев се вкарва поредното изменение на Закона за енергетиката, с което се цели на ТЕЦ "Марица изток 2" да й бъдат осигурени 35-40 млн. лв. Тези пари ще ги плащаме всички ние, защото те ще дойдат през такса "Задължение към обществото" и през такса "Достъп". Предложението е да им се даде възможност 250 мегавата да бъдат постоянно отделени за студен резерв и да им се плащат при цена 24-25 лв. В същото време в търговете, които се правят повече от година за студения резерв, цената е между 7 и 9 лв. Разбирате за какви колосални разлики става дума! Те формират 35-40 млн. лв., необходими на централата, защото не си е оптимизирала себестойността и тя расте с всяка година. Тези пари трябват на централата за всички кражби, които се извършват там. Мога да дам много други такива примери. Знам, че депутати лобират в КЕВР и в Министерството на енергетиката да бъде пусната отново "Видахим", която премиерът даде като пример за кражба и безхаберие, тъй като там се произвеждаха гуми за 2 млн. лв., а се продаваше електроенергия на преференциални цени за 55 млн. лв. Опасностите са много заради този бандитски манталитет, който се създаде през годините в България – всеки да търси някаква схема и ако може, да живее на гърба на другия, но не и да произвежда и да изнася. Така че трябва да се опитаме с помощта на премиера и на правителството всички тези порочни практики да ги спрем.

– Посочихте ли тези примери на вицепремиера Томислав Дончев в работната група по реформата в енергетиката?

– Имаме срещи, поставили сме този въпрос. Мисля, че срещаме разбиране и че ще бъдат взети необходимите мерки. Но съм длъжен да го обявя и публично, за да знаят хората за какво става въпрос и кои са депутатите, които искат да им бръкнат в джоба и защо го правят.

– Какво се случва с реформата в енергетиката?

– Работим активно. Скоро ще излезем с изявление четирите работодателски организации. Това, което ще зарадва част от българската индустрия, е, че наредбата, с която енергоинтензивните предприятия ще бъдат разтоварени частично от компонентата "Зелена енергия", е готова. Тя ще замине другата седмица в Брюксел за нотификация след направените корекции и се очаква да бъде одобрена до края на април. Така че през следващия регулаторен период поне зелената компонента ще бъде плащана частично от 700-800 засегнати предприятия. Паралелно се очакват и други мерки, за които за момента ще запазя конфиденциалността. Става дума за поправки в Закона за енергетиката и други закони с цел поне със 7-8 лв. да се оптимизира от юли таксата "Задължение към обществото".
По процедурата за двете централи – "Марица изток" 1 и 3, съм оптимист, че решението на Брюксел ще бъде в полза на България и това също ще даде възможност след предоговаряне с тези централи таксата "Задължение към обществото" да намалее значително и в България да има една конкурентна среда, поне за цената на електроенергията.

– Доволен ли е бизнесът от енергийната борса?

– Бизнесът е доволен, защото цените паднаха и вече го няма монополният ефект на картелиране на цените. Те вече са пазарни. Съвсем скоро и всеки български гражданин ще може да си пазарува на свободния пазар чрез търговците. Да, има още много какво да се направи на тази борса, но имаме уверенията, че ще бъдат купени съответните платформи и ще може да подписваме дълготрайни и двустранни договори с централите. Очакваме в най-кратки срокове да излязат и всички предложения на Световната банка и да бъде изцяло либерализиран пазарът в България. Всичко това е възможно да се случи в рамките на първото шестмесечие на годината и това също ще доведе да по-пазарни правила в енергетиката. Друг е въпросът с природния газ, там проблемът си стои. Дори и с това намаление от 1 април от над 20%, у нас продължава цената да е по-висока от съседите ни и други държави в Европа. Не случайно много производители търсят алтернативи на газа.

– Как в КРИБ гледате на проверките на КЗК за картел на пазара на горивата?

– До доказване на противното, ние приемаме тезата на Българската петролна и газова асоциация /БПГА/, която е наш член, и според която картел няма и не може да има. КРИБ не е инстанция, която може да разследва това. Компетентната организация е КЗК и докато тя не се произнесе, тезата ни е, че от БПГА са прави.

– А как ще коментирате спирането на обществени поръчки заради съмнения за нередности?

– Правителството е в правото си да спира всякакви поръчки, за които има съмнения сред обществото, че дават преимущества за определени компании, без те да го заслужават. Ние може само да адмирираме взискателността на правителството към процедурите. Не случайно с активната роля на КРИБ и нашият член – Българска строителна камара, бяха разработени доста промени в Закона за обществените поръчки с цел максимално да го европеизираме, за прозрачност и честна конкуренция в търговете.

– Нямат ли обаче фирмите притеснения, че само заради съмнения може да се спрат поръчки и така да се провалят бизнес планове? Българската строителна камара например посочва, че 70-80% от строителния пазар се формира от обществени поръчки.

– От тяхна страна нямаме позиция, че са притеснени. Естествено, не е добре да се спират за дълго време обществени поръчки при положение, че има евросредства, които трябва да се усвояват. Но това спиране няма да е завинаги. Вероятно те ще тръгнат отново и фирмите, които заслужават, ще спечелят. Трябва да се направят документите и изискванията по такъв прозрачен начин, че да няма съмнения. В България обаче има грешно разбиране, че непременно този, който предлага най-ниска цена, трябва да спечели. Това се отразява на качеството и поддръжката през следващите години, която ще я плаща бюджетът – стига се до колосални разходи, защото нищо не е направено както трябва. В нашите предприятия например, ние не купуваме най-евтиното, а търсим баланс между цена и качество. А много често купуваме най-скъпото, защото знаем, че разликата в цената ще я избием в годините с по-малки разходи за поддръжка или за енергия.

– Наскоро синдикатите призоваха да седнат с бизнеса и да договорят препоръчителен процент, с който да се вдигнат заплатите в частния сектор. Склонни ли сте на това?

– По принцип ние винаги сме били за диалог със синдикатите. Аз съм в прекрасни отношения с председателите на двата синдиката. Важно е обаче винаги да има бизнес логика в темите, които се поставят на масата. Не може самоцелно да се вдигат заплатите, трябва реална преценка каква е производителността, дали е увеличена или намалена, защото може да се окаже, че трябва да се намаляват заплати. От това, че синдикатите се бъркат в държавните предприятия, виждате на какво дередже са мини "Марица изток", ТЕЦ 2 или железниците, които са пред фалит, а и колко предприятия фалираха преди това. Синдикатите да не ни учат какви трябва да бъдат заплатите, защото няма частник, който при този недостиг на работна ръка, стремейки се да си запази качествените работници и служители, да не увеличава заплатите. Тези работодатели въобще не се вълнуват какво е мнението на синдикатите или какво е увеличението на минималната заплата. Тях ги вълнуват конкурентите им да не им откраднат добрите кадри или те да не заминат в чужбина. Заплатите на шофьорите в международния транспорт вече са между 3500 и 4500 лв. За какво увеличение на минимални заплати и препоръчителни индекси говорим?  

 

Интервюто взе Мила Кисьова.

Можете да го прочетете и на следния линк:

http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/stiga_krazhbi_v_energetikata-325355.html