Политиката на ниски ставки на преките данъци доказа своята целесъобразност и се надяваме тя да продължи. Подкрепяме също така и все по-пълното възприемане на нормите на ЕС в данъчната област, дори когато това е свързано с премахване на специфични данъчни облекчения.
В същото време считаме, че има много възможности данъчният климат в страната да става още по-благоприятен както бизнеса, така и за държавата. Точно в тази посока работи КРИБ и нейният експертен Комитет по данъци и право.
Нашите принципни идеи в данъчната област могат да се обобщят накратко така:
1. В областта на корпоративното подоходно облагане
1.1. Въвеждане на благоприятен режим за холдингови дружества
Виждаме възможност България да се превърне в по-атрактивно място за холдингови структури и свързания с тях управленски персонал. На практика това би се постигнало като се премахне облагането на печалбите от продажби на инвестиции в дъщерни дружества, както и облагането на дивидентите от такива дружества, дори когато те са извън ЕС. Едновременно с това би могло да се ограничи данъчното признаване на загуби от продажби на инвестициите в дъщерни дружества, така че да се предотвратят евентуални злоупотреби, каквито са възможни при действащия режим на облагане.
Подобна данъчна политика се провежда от Франция, Германия, Испания, Великобритания, Холандия, Люксембург, Австрия, Белгия и др. Напоследък тя се възприема и от държави в Източна Европа, като Чехия и Унгария.
Ако и България се ориентира към подобна политика, данъчната ни система би отчела географското местоположение на страната, създаващо добри предпоставки за управляване от България на балкански стопански структури и проекти. Също така данъчната система би била по-адекватна в условията на засилваща се лоялна данъчна конкуренция между държавите. Не на последно място, бихме реализирали допълнителни приходи от облагането на личните доходи и на потреблението на стопански ръководители, избрали да живеят и работят в България.
Подчертаваме, че нашето предложение не цели въвеждане на режим на скрита държавна помощ, нито за нелоялна данъчна конкуренция чрез създаване на офшорни режими, а единствено за реализиране на възможности, които вече съществуват в много европейски държави и са в пълно съответствие с правните и политически ангажименти на България като част от ЕС.
Предлагаме да се направи задълбочен анализ на изложената идея с участие на експерти от КРИБ и МФ, като евентуално се допълнят законодателните предложения, въз основа на европейските практики.
1.2. Премахване на данъците при източника, съчетано с усъвършенстване на данъчния контрол върху трансферното ценообразуване
Предлагаме също така да се да се премахнат данъците при източника, които затрудняват международния стопански обмен и често се възприемат – в това число и от Комисията на ЕС – като неоправдана протекционистка мярка, затрудняваща свободното движение на икономическите фактори.
Европейските практики ясно показват тенденцията фискалният интерес да се защитава не чрез ставащите все по-архаични данъци при източника, нито чрез трудоемки процедури по прилагане на данъчни спогодби, а чрез по-ефикасен контрол на трансферното ценообразуване.
Факт е, че Румъния е значително по-напреднала от България по отношение на данъчната уредба на трансферното ценообразуване, доколкото там данъкоплатците имат възможност да сключват предварителни обвързващи споразумения с държавата относно данъчно-допустимите трансферни цени (така наречените Advance Pricing Agreements, познати и в много други европейски държави). Чрез тези модерни практики фискът би бил защитен не само при отчитане на нереални или прекомерни разходи за лихви, авторски и лицензионни възнаграждения или възнаграждения за технически услуги (които в момента се облагат с данък при източника и съответно са предмет на проверки при прилагането на данъчни спогодби), но и при покупка и внос на стоки по изкуствено завишени цени (които са извън тази система за облагане и контрол). В същото време коректният към държавата бизнес, който не търси заобикаляне на данъчното облагане чрез изкривено ценообразуване, би получил по-висока степен на данъчна предсказуемост и по-ефикасна защита от нелоялна конкуренция в България.
2. В областта на косвените данъци
Считаме за много важно намаляването на административното бреме и рисковете за бизнеса, произтичащи от тези данъци. Това включва:
2.1. По-широко използване на електронно фактуриране и архивиране
В България все още не се използва системата EDI (Electronic Data Interchange), изрично регламентирана в европейското законодателство в областта на ДДС. Според членове на КРИБ с данъчен опит в Източна Европа регламентирането на тази система и в България би намалило много административни разходи. Подчертаваме, че става дума за система за електронен обмен, която страната ни е длъжна да позволи за използване при прилагането на ДДС съгласно Директива 2006 / 112 ЕС на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС.
2.2. По-широко използване на административни облекчения, изрично позволени от европейското право
Считаме, че България трябва да прилага по-широко системата за "обратно начисляване на ДДС" (reverse charge), при която може да се избегнат много регистрации по ДДС, без да бъде загубен данък за бюджета. Особено полезна би била подобна промяна при облагането на експертни услуги, извършвани от чуждестранни лица на български клиенти във връзка с недвижими имоти в България.
2.3. Избягване на прекомерни санкции срещу добросъвестни данъкоплатци
Данъчната практика дава много примери, когато неумишлени пропуски, понякога чисто формални и несвързани с никакви съществени щети или рискове за фиска, се санкционират по същия начин, както умишлени действия, ощетяващи държавата с огромни суми. Смятаме това за порочна практика, особено в ситуация, когато правилното прилагане на ЗДДС може да бъде предмет на спор дори сред експерти. Предлагаме да се създаде специален текст в административно-наказателните разпоредби, който да предвижда възможност за по-ниски административни санкции и глоби, когато нарушението не би могло да ощети държавата съществено (например пропуснат срок за регистрация по ДДС, когато целият начислен ДДС би бил приспадаем като данъчен кредит от клиента, тоест няма реална щета за фиска.
Считаме също така за важно изрично да се забрани двукратното събиране на ДДС за една и съща доставка в резултат на несъществен формален пропуск от някоя от страните по сделката. Има случаи, когато органи на НАП не признават на купувача данъчен кредит, защото ДДС не е трябвало да се начислява за тази доставка, но в същото време не се отказват и от неправилно начисления ДДС. Така данъкът се превръща от бреме върху потребителя в бреме за бизнеса.
2.4. Прецизирани преходни правила при промяна на акцизите
Експерти на КРИБ изразяват мнение, че при промяна на акцизите са необходими по-прецизни и по-балансирани правила, касаещи заварените случаи (например цигарите, вече облепени със стари бандероли). Бихме предложили дискусия по този въпрос на експертно ниво.
3. В областта на местните данъци и такси
Считаме, че при определянето на данъка върху недвижимите имоти, дължим от юридически лица, по-разумно за облагаема база е да се използва не отчетната стойност на имотите, а данъчна оценка подобна на тази, която се определя от администрацията в случая на физически лица – собственици.
Практиката показва, че понякога отчетната стойност на имотите е много по-ниска от пазарната цена, при което евентуална продажба на друго юридическо лице би довела до увеличаване на облагаемата база за целите на годишния данък върху недвижимите имоти – новият собственик ще трябва да отрази отчетна стойност въз основа на покупната цена. Така данъчното облагане не е неутрално и препятства покупката на имоти от юридически лица, които биха ги използвали относително по-пълноценно.
http://www.turbulence.tech