Във връзка с предоставените ни за обсъждане закони, касаещи данъчната сфера Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България след обсъждане в Комитета по данъци и право на КРИБ изразява следната позиция:
I. ПОЗИЦИЯ ПО ПРОЕКТА НА ЗИД НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Подкрепяме намерението да се полагат повече и по-ефикасни усилия в борбата с данъчните измами и укриването на данъци, но препоръчваме да се обмислят и обсъдят по-обстойно конкретните мерки. Практиката в съпоставими с България държави показва, че предоставянето на повече права на администрацията не винаги води до желания ефект (контролиращите също трябва да бъдат контролирани), особено когато не е подкрепено от необходимото обучение, възнаграждение и защита на служителите.
II. ПОЗИЦИЯ ПО ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
Предложение за промени по отношение на правилата за финансов лизинг
Считаме предложените промени за неприемливи.
Според нас неправилно е тълкувано решението на Съда на Европейския съюз ("СЕС") по дело C-118/11 ("ЕОН Асет Мениджмънт"), с което е обоснована промяната на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
В цитираното решение, СЕС се произнася относно правото на приспадане на данъчен кредит в случай на наемане по договор за лизинг на дълготраен актив. В предложението за изменение на ЗДДС, вместо това, се засяга момента, в който следва да се начисли данък върху доставките по договори за финансов лизинг.
Не намираме изискване в цитираното решение на СЕС за изменение на обхвата на приравнените доставки на стоки в ЗДДС. Действително в решението се коментират критериите за това кога е налице доставка на стока, като се прави референция към счетоводното законодателство ( например критериите за прехвърляне на рисковете и изгодите от собствеността върху стоката).
Следва да се има предвид, че това е само с оглед да се определи началния момент на възникване на правото на данъчен кредит за нает дълготраен актив.
Нещо повече, не виждаме и основания промяната да бъде въведена с ефект върху заварените положения. Последното противоречи на принципа на правна сигурност и би могло да има тежки последици за лизингодатели и лизингополучатели.
Промени във връзка с дейността на консорциуми
Намираме промените за редакционни и поясняващи правилното третиране, каквото е и по сега действащия закон и практика на СЕС. Препоръчваме това да бъде уточнено в мотивите, с оглед липсата на изрични правила досега.
Въвеждане на касова отчетност
Подкрепяме промяната. Все пак считаме, че успехът на режима ще зависи от възможно най-широкото му прилагане, което зависи от (1) прага за приложение и (2) ограниченията за регистрация.
По отношение на прага, намираме, че след въвеждането на режима е удачно да се започнат консултации с Комисията за увеличаването му.
Относно ограниченията, част от тях, предвидени в законопроекта са необосновани, например ограничението спрямо лица, които са допуснали някога административни нарушения, включително и незначителни такива, за които са били надлежно наказани и са платили съответните санкции. Забраната за прилагане на режима спрямо лица, за които е прилагана процедурата по чл. 32 от ДОПК (за връчване на документи и книжа, чрез прилагане към досието на лицето), е също необоснована.Въвеждането на такива ограничения, особено когато липсва възможност след определено време лицето да се "реабилитира" за извършеното административно нарушение, ограничават прекомерно приложението на режима.
Считаме, че режимът следва да се прилага и по отношение на доставки с непрекъснато изпълнение, доставки между свързани лица и доставки, платени в брой. Не виждаме мотивирано становище, защо режимът не следва да се прилага по отношение на тези доставки.
Предложения в правилата за бартер
Според нас §6, касаещ бартера е буквален превод от Директивата. Необходимо е да се прецизира и редактира, така че да е ясен и приложим от българския данъкоплатец.
III. ПОЗИЦИЯ ПО ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
Считаме, че така направените предложения са съобразени с европейските мерки, но според нас предлаганата мощност е занижена. Много малко са колите с такава мощност и съответно много малко лица ще имат възможност да се възползват от тази преференцият. От гледна точка на структурата от която се определя данъка считаме за целесъобразно да се направи съгласно емисиите, както е на много други места в ЕС а не спрямо мощността.
IV. ПОЗИЦИЯ ПО ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
Подкрепяме предложените изменения с изключение на раздела, с който се въвежда специален ред за приспадане на акциз срещу ваучери за горива. След направения дебат и обсъждания с колективния ни член Българската петролна и газова асоциация считаме, че предложеният вариант е неудачен и ще създаде допълнително натоварване на бизнеса. С така предложения законопроект практически автентичността на ваучерите се гарантира от складодържателя; въвежда се нова терминология без да бъде дефинирана; нарушен е принципа на административния процес в областта на принудителните административни мерки. Предлагаме промените в тази област да станат само след като се съгласува с бранша.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА КРИБ ИЗВЪН ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
В допълнение на горното искаме да направим предложения за промени, които са от съществено значение за важни сектори, представени в КРИБ:
А/.ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ЗКПО И ЗДДСОТНОСНО
БРАК НА АКТИВИ
1. Данъчен кредит по ЗДДС при брак на активи (напр. стоки)
Нормативна база
Чл. 79, ал. 3 и чл. 80, ал. 2, т. 4 и т. 6 ЗДДС
Описание на проблема
ЗДДС изисква корекция на ползвания данъчен кредит в пълен размер при бракуването на стоки, доколкото бракът не попада в рамките на специалните ограничения за корекции. По настоящем не се правят корекции само при брак в резултат на:
- Непреодолима сила (пожар, наводнение, земетресение и подобни) както и аварии и катастрофи, които не са по вина на фирмата
- Изтичане на срока на годност
- Технологичен брак в допустимите норми, определени с технологична документация
По отношение на технологичния брак органите на НАП го тълкуват в стеснителен смисъл – касаещ само производствена дейност. По такъв начин част от брака, който се среща в предприятия от търговската или други непроизводствени сфери и е нормална и неизбежна част от съответните бизнес процеси, поражда задължение за корекция на данъчен кредит.
В допълнение не се прави корекция, ако при бракуване на ДМА балансовата им стойност е по-ниска от 10% спрямо отчетната им стойност. Органите на НАП обаче тълкуват термина балансова стойност не като счетоводната такава, а като стойността, която би се получила, ако се прилагат максималните амортизационни норми по категории активи по ЗКПО.
Сравнителна информация
Чл. 185, ал. 2 от европейската ДДС директива изрично разпорежда, че не се прави корекция на ползван данъчен кредит в случаите на унищожаване или погиване (брак) на активи, което е надлежно доказано или потвърдено. В тази връзка българския ЗДДС не съответства на императивни текстове от европейското законодателство.
Вътрешните законодателства на европейските държави са далеч по-либерални в това отношение в сравнение с българското.
Предложение за промяна
Да се приемат законодателни промени в посока на това да не се изисква корекция на данъчен кредит в случаите на доказано унищожаване на активите (напр: документи от фирма по управление на отпадъците, екарисаж, предадени вторични суровини и пр.). В практически аспект може да се приеме концепцията за технологичен брак да не се прилага в чисто производствен смисъл.
По силата на чл. 186 от ДДС директивата България е длъжна да въведе конкретни правила в тази насока и в частност да изложи условията, при които се счита, че унищожаването или погиването на активите е "…надлежно доказано и потвърдено". Идеята е да не бъдат наказвани коректните данъкоплатци за стопански събития, които са неизбежна част от техния бизнес, като същевременно се ограничат възможностите за злоупотреби от некоректни данъкоплатци.
В допълнение изрично да се регулира, че под балансова стойност по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 6 ЗДДС се разбира счетоводната такава, т.е. съобразно прилаганата от предприятието счетоводна политика.
Признаване на разходи по ЗКПО при брак на активи (напр. стоки)
Нормативна база
Чл. 28 ЗКПО
Описание на проблема
ЗКПО налага сходни ограничения както ЗДДС при брак на активи, в случая по отношение на непризнаването за данъчни цели на съответните разходи за брак. Технологичният брак се признава по ЗКПО в обичайните за съответната дейност размери. Тук отново обаче органите на НАП тълкуват термина технологичен стеснително – касае само производствена дейност.
Сравнителна информация
Няма европейски норми, касаеща тематиката. Но за целите на консистентност на данъчната система и яснота на данъкоплатците по отношение на данъчните им задължения е силно препоръчително подходът по ЗКПО да е идентичен или максимално близък с подхода по ЗДДС.
Вътрешните законодателства на европейските държави са далеч по-либерални в това отношение в сравнение с българското.
Предложение за промяна
Да се признава технологичен брак за всички видове дейности, но надлежно доказан и потвърден (по критерии, които да се разработят от НАП).
B/.ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ЗКПО И ЗДДСОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРА ВЪРХУ ДЪРЖАВНИ ИЛИ ОБЩИНСКИ ТЕРЕНИ
Нормативна база
Чл. 26, т. 1 ЗКПО; чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС
Описание на проблема
Често в практиката се налага предприятията да изграждат инфраструктурни обекти на терен, който не е тяхна собственост, а на държавата или общините (напр. улица, тунел, тротоар, градинка и пр.). Подобна инфраструктура обаче са пряко свързани с икономическата дейност на съответните предприятие, тъй като привлича или подобрява достъпа на техни клиенти до собствените им обекти.
Органите на НАП са склонни да отказват в такива случаи правото на данъчен кредит, твърдейки че това е безвъзмездна доставка в полза на държавата (общината), както и да не признават амортизационните разходи на съответните обекти, твърдейки че те не са свързани с дейността (формално не бидейки собственост на предприятието).
Сравнителна информация
Вътрешна неконсистентност на данъчната система и в съдебната практика. Прекомерно фискален подход, при който се получава двойна фискална облага (съответно щета за данъкоплатеца):
- спестени бюджетни разходи за инфраструктура и
- допълнителни данъчни приходи
Предложение за промяна
В ЗДДС да се включат текстове изрично указващи, че подобни проекти не се считат за безвъзмездни доставки или за дейности, извън икономическата дейност на лицето, и съответно предприятието има право на данъчен кредит.
В ЗКПО да се включат текстове изрично указващи, че подобни проекти са свързани с дейността и съответно предприятието има право на данъчно признати разходи във връзка с тях.
C/. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТРЕТИРАНЕТО НА ХОЛДИНГОВИТЕ СТРУКТУРИ
Предлагаме въвеждане на данъчно неутрален холдингов режим в България ("Режима")
Неговата същност е в това, че дивидентите и печалбите от продажба на акции не се облагат при определени условия (притежаване на поне 20% от капитала в продължение на поне две години). От друга страна, загубите от продажбата на акции също не се признават за данъчни цели, когато приходите не биха били облагаеми.
Главната цел на Режима е увеличаване конкурентоспособността на българската данъчна системапо начин, който е напълно съвместим с европейското право и добрите практики в данъчното облагане и затова не може да създаде на страната ни негативна репутация, а в същото време може да привлече допълнителни ресурси и парични потоци, международен управленски персонал и да стимулира създаването на нови центрове за споделени услуги.
Понастоящем повечето европейски държави прилагат един или друг вид данъчно неутрален режим спрямо доходите от дивиденти и от разпореждане с дялове или акции на търговски дружества.
| Доход | Наличие на неутрален режим | Държави |
| Дивиденти (от извън ЕС) | Да (22 държави) | Австрия, Белгия, Германия, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Норвегия, Обединеното кралство, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Холандия, Чешката република, Швейцария, Швеция |
| Не (7 държави) | България, Гърция, Ирландия, Португалия, Полша, Румъния, Словашката република, Финландия | |
| Доходи от продажба на дялове/акции | Да (23 държави) | Австрия, Белгия, Германия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Норвегия, Обединеното кралство, Словения,Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чешката република, Швейцария, Швеция |
| Не (6 държави) | България, Гърция, Полша, Португалия, Румъния, Словашката република. |
Справката е изготвена от данъчни експерти на КРИБ съгласно данни на Международното бюро за данъчна документация
Ако бъде въведен и в нашата страна, Режимът би премахнал данъчните стимули за български групи да използват чужди държави за установяване на холдингови структури, което би съкратило административни разходи и би дало на данъчната ни система повече прозрачност на реалната собственост. Също така, Режимът би увеличил стимулите на международни групи да използват България като благоприятна и естествена от географска гледна точка холдингова юрисдикция за развитие на проекти на Балканския полуостров (което на практика означава базиране в страната на повече международен управленски персонал и допълнителен стимул за създаване на центрове за споделени услуги от международни стопански групи). В това отношение България би получила съществено предимство пред съседните държави, в които все още не е въведен данъчно неутрален холдингов режим.
Следва да се има предвид, че от икономическа гледна точка Режимът не подкопава данъчната база, а само намалява възможността от двойно данъчно облагане на определени инвестиционни доходи, в което се корени неговата политическа легитимност и широка разпространеност в Западна Европа. Дивидентът произтича от печалба, която вече е обложена с корпоративен данък при дружеството, което го разпределя. Същото се отнася в голяма степен и за печалбите от разпореждане с акции или дялове. Например, ако акционер придобие акции в дружество А на стойност 100 и то впоследствие реализира печалба от 10, след облагане с корпоративен данък печалбата на дружество А би била 9. Ако тази печалба не бъде разпределена към акционера, а вместо това той продаде акциите си, реализираната от него печалба, в която би се съдържала стойността на неразпределената от дружеството печалба от 9, би била обложена отново с корпоративен данък. Режимът би премахнал възможността от подобно двойно данъчно облагане.
Режимът не би представлявал скрита държавна помощ или нелоялна данъчна конкуренция. Напротив, ако бъде приет, България би създала възможности, които вече съществуват в много европейски държави и са в пълно съответствие с правните и политически ангажименти на България като част от ЕС.
Предлаганите условия за действието на Режима (т.е. двугодишен минимален срок на притежание на акциите или дяловете и 20% минимален праг на участие в капитала на съответното дружеството) целят ограничаване на евентуални неблагоприятни фискални ефекти за бюджета, включително случаите на некоректна употреба на Режима с цел отклонение от данъчно. Изрично е уредено, че предвидените данъчни облекчения биха могли да бъдат приложени след период от поне две години, през който период те ще оказват мотивиращо влияние за инвеститорите в България чрез холдингови дружества, без да имат негативен ефект върху държавния бюджет. Режимът няма да има негативен ефект върху държавния бюджет и в това отношение, че съгласно него няма да се признават за данъчни цели загубите от разпореждане с акции или дялове.Това може да се разглежда като своеобразно затваряне на легална възможност за отчитане в България на данъчно признати "загуби", които могат да са изкуствено понесени в чужда държава, където не може да бъде осъществен ефикасен фискален контрол. В този смисъл общият ефект върху приходите за бюджета от неутралния холдингов режим ще бъде е по-скоро положителен, отколкото отрицателен.
Експерти на КРИБ имат възможност да участват в дискусии при формулирането на конкретните разпоредби на ЗИД на ЗКПО.
D/. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТНОСНО АКЦИЗНАТА ПОЛИТИКА ВЪРХУ ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ
Във връзка с изготвянетона бюджет 2014 г., както и с оглед на формирането на фискалната рамка за страната в средносрочен и дългосрочен план, е необходимо правителството да анализира, набележи и да заложи в своите програмни документи за управление основните източници на приходи за следващите години.
Несъмнено, след декларираното намерение на правителството да запази данъчна стабилност що се отнася до основните източници на приходи като корпоративен данък и ДДС, фокусът трябва да се насочи към изготвяне на ясна визия и прецизен план за акцизната политика.
С настоящото писмо, КРИБ изразява позицията си относно акцизната политика по отношение на тютюневите изделия, която има ключово значение за България поради значителния дял от общите данъчни приходи в бюджета и размера на постъпленията от акциз върху тютюневи изделия в държавния бюджет.
Формирането на ясна дългосрочна акцизна политика върху тютюневите изделия има пряка връзка с овладяване и ограничаване на незаконната търговия с цигари, и би гарантирала предвидимост и стабилност на пазарната среда за бизнеса, което от своя страна би довело до относителна прогнозируемост на ценовите равнища на тютюневите изделия за крайните потребителите.
Изхождайки от това, че България трябва да достигне минималните нива на акциза върху цигарите в ЕС до 1 януари 2018 г., Директива 2011/64/EС препоръчва най-подходящия начин за увеличението на акциза, а именно това да става поетапно и плавно на малки стъпки през годините, така че към 1 януари 2018 г. минималното облагане за всички цигари да бъде не по-малко от 90 евро за 1000 къса. В случай, че увеличението на акциза, което е в основата на повишаването на цените, не се прави достатъчно плавно и не е в съответствие с развитието на реалните доходи в страната, би довело да увеличаване на незаконната търговия, отразявайки се негативно върху приходите. Имайки предвид, че ценовите равнища в България са най-ниските в ЕС, а в същото време в страната има най-ниска покупателна способност, единственото решение е да се осигурят такива данъчни условия, които чрез постепенното увеличаване на акциза на възможно най-малки стъпки, ще позволят постепенното увеличаване на цените без сътресения на пазара. И въпреки че времето до 2018 г. изглежда достатъчно далече във времето, отлагането на старта на увеличенията на акциза ще означава, че те ще са по-големи, за да се достигнат нивата на ЕС, като по този начин има риск да се стигне до увеличаване на нивата на незаконната търговия с цигари и до логичната загуба на бюджетни приходи.
КРИБ приветства наскоро обявеното в публичното пространство намерение на Министерство на финансите в тази посока, а именно да се прилагат плавни увеличения на нивата на акциза върху тютюневите изделия до достигане на минималните изисквания. Ние бихме искали да препоръчаме и да насърчим екипа на Министерство на финансите да изготви и заложи в проекта на ЗАДС конкретен график за промените на акцизните ставки до 2018 г. Имайки предвид динамиката на пазара на цигари и тютюневи изделия, свързана със свободното ценообразуване, въвеждането на конкретен график за постепенното увеличение на акциза ще бъде инструмент за поддържане на стабилност на пазара и прогнозируемост за държавните приходи. Освен това, ние препоръчваме въвеждането на конкретен график в закона, тъй като считаме, че само по този начин, МФ ще има база, въз основа на която да се предвидят възможните средни ценови равнища, които да послужат за изготвяне на прогноза за приходите от акцизи в бюджета в следващите 3 до 5 години.
Що се отнася до начина на разпределение на тежестта и размера на отделните компоненти на смесената структура на акцизите върху цигарите, Директива 2011/64/EС предвижда решенията да останат в правомощията на страните-членки, но едновременно с това се препоръчва да се използват по ефективен начин онези компоненти в смесената структурата на акциза, които осигуряват по-добра предвидимост и събираемост – а това са минималната ставка и специфичния компонент. Подобни са и насоките на РККТ на СЗО, свързани с осигуряване на висока степен на защита на общественото здраве. Същевременно с това, считаме, тежестта на пропорционалният компонент в смесената структура на акциза на цигарите, който е изцяло зависим от ценовите решения на компаниите, трябва да бъде постепенно намаляван, каквато е практиката в повечето европейски страни през последните три години (20 от общо 27 страни-членки са намалили пропорционалния компонент в структурата на акциза върху цигарите от 2010 г. досега).
В Комитета по данъци и право към КРИБ членуват висококвалифицирани професионалисти в областта на данъчната политика, с опит в България и в чужбина. В тази връзка ние изразяваме готовност за включване в работна група към МФ за консултации по изготвяне на графика за акцизите върху тютюневите изделия, който да бъде предложен за разглеждане в Народното събрание.
Ние вярваме, че това правителство има уникалната възможност в началото на своя мандат да даде позитивен сигнал към бизнеса и към обществото за намерението си да осигури предвидима среда и предвидимост на приходите като заложи в законодателството акцизен график за тютюневите изделия, което се подкрепя, както от цялата индустрия, така и от цялата бизнес общност.
http://www.turbulence.tech