Г-Н ИВАЙЛО КАЛФИН
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПО ДЕМОГРАФСКАТА И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебнитe заведения, № 502-01-47, внесен от Министерския съвет на 9.06.2015 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАЛФИН,
КРИБ подкрепя приемането на такива решения, които ще доведат до въвеждане и утвърждаване на практики, гарантиращи качество и ефективност на системата на здравеопазване, но същевременно с това представляващи адекватно решение на местния пазар, в условията на конкурентната среда на общия европейски пазар. Ние считаме, че българския бизнес може да предостави на държавата и на другите партньори в системата на здравеопазването икономически оправдан подход и визия за развитие и промяна.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България принципно подкрепя промените, заложени в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, но имаме следните бележки и предложения:
І. По § 26. Утвърждаването на Национална здравна карта би следвало да стане с акт на МС, тъй като е от значение за националната сигурност на страната. В състава на националната комисия следва да се включат и представители на МФ, МО и МВР. Правилата по които ще работи комисията следва да се уредят с подзаконов нормативен акт, а не със заповед на министъра, който е и неин председател.
ІІ. По §27.
Предлага се в чл.34 , в ал.2 да се създаде изречение трето :
„Случаите, в които е налице необходимост от частична актуализация на Националната здравна карта да се определят с методика, утвърдена от министъра на здравеопзването.”
Националната здравна карта засяга интересите на цялото общество, реда за създаването й се нуждае от трайно уреждане, поради което и случаите на актуализация трябва да бъдат уредени в закона, а не в методика, която няма характер на нормативен акт..
2.В чл.34 се предлага да отпадне ал.3, която предвижда че при изработването и актуализацията на Националната здравна карта се отчита съответствието с изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3 от същия закон на съответните лечебни заведения . Съгласно чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗЛЗ лечебното заведение за болнична помощ извършва дейността си:
1. в съответствие с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика;
2. при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор;
3. при наличие на определените в медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебно заведение, както и следва да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно издаденото му разрешение чл включително и на медицинска помощ при спешни състояния.
Не е ясно , кое налага отмяната на този текст от закона.
ІІІ. По §30. С новия чл. 37а е предвидено Националната комисия , изготвила НЗК да извършва оценка на потребностите от болнична медицинска помощ за нови лечебни заведения , които искат да получат разрешение за извършване на лечебна дейност и ако е налице превишение от потребности с новите лечебни заведения за болнична помощ НЗОК няма да сключва договори. В закона не е предвиден ред за оценка на потребности от медицинска помощ по отношение на лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, в областите, където е налице превишение. Означава ли това, че всяко ново регистрирано лечено заведение за извънболнична помощ ще може да сключва договор с НЗОК.
Предложеният законопроект не дава отговор на въпроса как ще се сключват договори от НЗОК в области, при които вече е налице превишение на потребности от извънболнична и болнична медицинска помощ от действащи лечебни заведения.
В закона не е уредена процедурата, по която комисията по чл. 33 взема своите решения и не е придвиден ред за съдебно обжалване на оценката по чл.37а. Липсата на ясно законови правила може да създаде условия за допълнителна корупция в здравеопазването, която и днес е висока.
ІV. Предлагаме в чл. 86 думите “подлежат на доброволна акредитация” да се заменят със “ задължително се акредитират”.
V. по §52. В новата ал.3 думите “ по реда на ал.2 “ предлагаме да се заменят с “по предложение на министъра на здравеопазването”.
Ректорът на съответното висше медицинско училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение може да не направи искане за отмяна на статута на университетска болница, въпреки че срокът на акредитационната оценка е изтекъл.
VІ. По §54. С новата ал.3 на чл. 95 се създава възможност лечебните заведения
да създават обединения по глава осемнадесета, раздел I от Търговския закон с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. С тази разпоредба на практика се създава възможност за заобикаляне на забраната по новия чл.37а ,ал. 8 за лечебни заведения . Предлагаме следния вариант на ал.3:
“3. да създават обединения по глава осемнадесета, раздел I от Търговския закон с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. В обединенията не могат да се включват лечебни заведения , получили отрицателно становище по чл.37а. ”
VII. По отношение на чл. 17, ал. 2 ; чл. 47, ал. 1, т. 3; чл. 63, ал. 1 и чл. 65, ал. 1
Считаме, че изискването управителите /изпълнителните директори/ на лечебните заведения да притежават квалификации по здравен мениджмънт, а по отношение на магистрите по икономика – призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването не трябва да отпадат.
Мотивите ни за това са, следните: Изучаваните дисциплини по тези специалности дават висока степен на професионализация. Подобно обучение със сигурност допринася за ефективното и адекватно на съвременните изисквания управление на ограничените ресурси в здравеопазването. Една от бедите на системата на здравеопазване в България е, че в момента близо 80% от ръководителите на лечебни заведения у нас не притежават необходимите знания и умения за справяне с предизвикателствата на пазара на здравни услуги.
В допълнение на горепосоченото, смятаме, че обучението на студентите по тези специалности има за цел те да придобият не само теоретични знания, но и практически умения, необходими за компетентно разработване и решаване на управленски, организационни и здравно-политически проблеми в системата на здравеопазване. Крайният продукт на обучението следва да осигури формирането на ново поколение иновативни и компетентни здравни мениджъри, отговарящи на европейските стандарти.
В този смисъл считаме, че предложените промени в чл. 17, ал. 2 ; чл. 47, ал. 1, т. 3; чл. 63, ал. 1 и чл. 65, ал. 1, в проекта на ЗИД на ЗЛЗ ще дадат действително възможност на по-широк кръг лица да заемат длъжностите – управител и изпълнителен директор на лечебно заведение, но не гарантират техните умения да извършват задълбочени здравно-политически, социално-медицински и икономически анализи и оценки, необходими за вземане на адекватни управленски решения в здравеопазването. Поради горната причина смятаме, че допълнителната квалификация и специализация по здравен мениджмънт и икономика на здравеопазването е задължителна, както при другите специалности.
По отношение текстовете в проекта на ЗИД на ЗЛЗ, касаещи предлагания на този етап приватизационен модел на лечебните заведения , нашето становище е , че болниците – гръбнак на здравеопазването/ областни болници, университетски болници, специализирани детски болници, онкоболници, лечебни заведения за белодробни заболявания и др./ трябва да останат в забранителния списък за приватизация
Надяваме се, че предложенията ни по ЗИД на ЗЗО ще бъдат взети предвид при по-нататъшното разглеждане на Законопроекта.
С уважение,
Евгений Иванов
Изп. директор