Изх. № 111-00-111
София 18.09.2024 г.
Госпожа Анна Александрова
Председател на Комисията по конституционни и правни въпроси в 50 НС
Господин Байрам Байрам
Председател на Комисията по бюджет и финанси
Господин Ангел Янчев
Председател на Комисията по културата и медиите
Господин Станислав Балабанов
Председател на Комисията за прякото участие на гражданите,
жалбите и взаимодействието с гражданското общество
С Т А Н О В И Щ Е
ОТНОСНО: Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти, № 50-454-01-85, внесен от К. Костадинов и група народни представители на 10.09.2024 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО И ГОСПОДА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ,
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ – Гласът на българския бизнес – изразява силна тревога и недоумение от внесения законопроект.
Още с посочването на предмета и целта на законопроекта, вносителите определят дейностите по информирането на обществеността, формирането на обществено мнение, публичното разпространяване на мнения и позиции в средствата за масово осведомяване, като дейности, представляващи източник на завишена обществена опасност, което налага засилен държавен контрол и строга регулация.
Изискванията за непрекъснато следене, броене и събиране, за водене на специално счетоводство за установяване дали са получени 1 000 лева / 500 евро/ в рамките на данъчната година с източник от чужбина, поставят физическите и юридическите лица, задължени по този закон, в състояние на постоянно преследвани и наказвани. Извън абсурдността на предложените норми, възниква и въпросът защо тези изисквания се отнасят само до чуждестранни източници на финансиране. Ако целта действително е постигането на публичност и прозрачност, защо местните спонсори са изключени от нея?
Приложното поле на законопроекта, уредено в член 3, поразява със своята дискриминационност, противоконституционност и грубо нарушаване на международноправните актове, ратифицирани от Република България. „Благородно“ от приложното поле са изключени дейностите, финансирани със средства от Европейския съюз, но не и тези от други международни организации, в които България членува. По аргумент за противното следва да се приеме, че всички изброени дейности, финансирани с 1 000 лв. от Съвета на Европа например, ще попаднат в приложното поле на закона.
Тук е мястото да припомним, че България е член на Съвета на Европа от 1992 г. /когато е ратифицирала и ЕКЗПЧОС/ и за тези години Съветът е организирал и провел многобройни обучителни, разяснителни, информационни и други мероприятия сред служители на държавната администрация, магистрати, студенти и още обществени групи, насочени към повишаване на тяхната квалификация, знания и практическата приложимост в професионалната им дейност.
Предложеният законопроект е в грубо противоречие с разпоредбите, духа и смисъла на Конституцията. И в Преамбюла, и в чл. 4, както и в другите си норми, Конституцията прогласява върховенството на правото и задълженията на държавата да гарантира живота, достойнството и правата на личността и да създаде условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Основно право на човека, защитено от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, е свободата на изразяването на мнение. Член 10 постановява: „Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите.“
Конвенцията допуска ограничаването на това право в разумни граници и ако е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, на териториалната цялост и в други изчерпателно посочени обстоятелства.
В разглеждания законопроект не е налице дори и едно такова съображение. Достатъчно е „финансиране“ с 500 евро на година, за да бъде определен изключително широк кръг от субекти като „чуждестранен агент“ и да бъде подложен той на репресии. Всяко бизнес начинание с чуждестранно партньорство, всяко участие в международни мероприятия, дори и мотивирано от човешка солидарност, подпомагането на социални групи, провеждането на форуми от стопанските субекти в интерес на бизнеса и икономиката на страната, могат да бъдат субсумирани под хипотезата на нормата за чуждестранния агент с произтичащите от това нелеки правни последици.
Особено драстично дискриминационно е въвеждането на етикета „чуждестранен агент“, който да бъде поставян на всяка заглавна/начална страница или лицева видима част на издавания материал и да има размер, с който е минимум половината от размера на заглавието на продукта или на текстовия материал, респективно да е равно на размера на посоченото наименование на лицето /чл. 12, ал. 1 от законопроекта/ !!!!
Колкото и да е стряскащо, това може би е само началото. Ще последва навярно задължение да се носи материален знак – значка, емблема или нещо подобно за различаването в обществото на враговете на държавата.
Трябва да отбележим и нещо друго във връзка с върховенството на правото. Всяко противоправно действие, повлияно от чужда държава, чужда или международна организация и насочено срещу Републиката, е инкриминирано в Глава Първа на Наказателния кодекс. А Наказателният кодекс е най-свободният закон – което не е забранено от него, е позволено.
В заключение, КРИБ категорично се противопоставя на приемането на предложения законопроект за регистрация на т.нар. чуждестранни агенти и се обръща към народните представители с апел да го отхвърлят.
Ние желаем да работим и да развиваме стопанската инициатива, включително чрез привличане на чуждестранни инвестиционни партньори, свободно, без страх от репресии и ограничения, в съответствие с Конституцията и законите на страната.
С уважение,
Евгений Иванов
Изпълнителен директор и член на УС
http://www.turbulence.tech