Мащабни горски пожари в Жиронд, Ланд и Вар, горещи вълни една след друга в цялата страна, тежка суша, сериозно засягаща селското стопанство – това лято последиците от причинените от човека климатични промени се усещат повече от осезаемо във Франция.
Само няколко месеца преди президентските избори се очаква екологичните въпроси да заемат безпрецедентно място в политическия дебат. Исторически подкрепяна от левицата, темата стана неизбежна, принуждавайки дори десницата и крайната десница да я повдигнат, предава Евронюз.
„Днес, предвид забавянията и сериозността на ситуацията, Франция вече няма избор – трябва да се адаптира и да действа бързо“, предупреждава Мрежата за действие по отношение на климата (Réseau Action Climat), която оспорва действията на последните правителства, заявявайки, че те „не са предприели необходимите мерки за адаптиране на страната към последиците от изменението на климата“.
Всъщност предупрежденията звучат от няколко години. Още през 2013 г. IPCC (Междуправителствен панел по изменението на климата) заяви, че затоплянето на климатичната система е недвусмислено и от 50-те години на миналия век много от наблюдаваните промени са безпрецедентни в продължение на десетилетия до хилядолетия.
„Годините от 1983 до 2012 г. вероятно са най-топлият 30-годишен период, който Северното полукълбо е преживявало от поне 1400 години“, се отбелязва в доклада на IPCC .
Адекватен ли е отговорът на френските политици?
В проучване, публикувано на 24 август, Ipsos разкри, че 64% от французите са изпитвали „тревожност или страх“ за здравето на своите близки и 48% за собственото си здраве през лятото на 2026 г.
Институтът за анкети също така съобщава, че французите са очаквали преди всичко решения от публичните власти – 79% от анкетираните са искали правителствени мерки, които да помогнат на населението да се справи с горещите вълни.
Проучване на Френската агенция за управление на околната среда и енергията (Ademe), публикувано миналата година, съобщава, че 6,3 милиона французи са умерено разтревожени за темата за климата.
„2,1 милиона от анкетираните са силно загрижени за екологията. 420 000 от тях имат психично здраве, което е наистина изложено на риск“, се отбелязва в проучването.
Проблемът е, че политическите лидери не винаги чуват гласа на гражданите.
„Повечето партии и кандидати за президент изглеждат откъснати от реалностите на всекидневието на французите, които са силно засегнати от тези събития. Изправени пред безпрецедентно предизвикателство за човечеството и биоразнообразието, с многото смъртни случаи, причинени от горещи вълни, икономическите загуби, особено за фермерите, домовете, унищожени от горски пожари, и изсъхналата природа, политическият отговор изглежда много плах и изобщо не е съизмерим с това, което французите очакват, или с тяхното възприятие за конкретните последици от изменението на климата“, казва Ан Бринго, програмен директор на Мрежата за действие по отношение на климата.
Жан-Марк Янковиси, основател и президент на мозъчния тръст за климатичен преход The Shift Project, е още по-остър, твърдейки, че политическата класа е „в състояние на отричане“ на изменението на климата.
Тази гледна точка е споделяна от Ева Морел, генерален секретар на асоциацията QuotaClimat.
„Имам чувството, че изборите са моменти, в които екологията наистина се бори да намери път. Всъщност самите политици не са насърчавани да разберат проблема и да правят амбициозни предложения по него, защото медийното приемане на техните изявления по темата като цяло е доста благоприятно. Преди всичко не можем да се надяваме на конструктивен дебат по темата, ако когато се случат климатични бедствия, говорим само за това, което се случва, и не се опитваме да разберем основните фактори – както причините, така и структурните решения, които биха ни позволили да се справим с тях“, посочва тя.
Морел цитира събитията от лятото на 2026 г., които предизвикаха дискусии, фокусирани „главно върху наблюдения, а не непременно върху обяснения“.
„Така например, говорихме повече за климата, което беше почти неизбежно. Но говорихме по-малко за изкопаемата енергия. Оттам нататък не можем наистина да очакваме предложенията на различните кандидати да бъдат убедителни, когато става въпрос за справяне с корена на проблема“, посочва експертът.
Какво казват френските политически партии за екологията?
„Кой от кандидатите поставя в центъра на програмата си факта, че светът ще се промени? Никой от тях. Програмите на потенциални или обявени кандидати за следващите президентски избори са лишени от последователни екологични мерки. Навсякъде се намират несъответствия“, казва Жан-Марк Янковиси.
За Ева Морел тази ситуация се обяснява по-специално с това колко е трудно в „политическа система, която възнаграждава демагогията, да се иска от кандидатите да се изправят пред криза, която дълбоко дестабилизира начина на живот на гражданите, и въпреки това да излязат с желан проект“.
Вдясно климатичните въпроси трудно пробиват срещу традиционно популярни теми като имиграцията или закона.
„Десните и центристките партии остават в своята лента. Бившият премиер Едуар Филип, например, избра да подчертае имиграционните проблеми по време на пътуването си до Майот“, казва Ан Бринго.
„Дори само по отношение на адаптацията, десницата като политическо семейство все още смята, че това не е политически въпрос“, съгласна е и Ева Морел.
В своята предизборна програма Едуар Филип използва думата „екология“ само веднъж.
„Вярваме, че тази амбиция изисква въвеждането на ефективна политика за декарбонизация на нашата икономика, запазване на биоразнообразието и увеличаване на инвестициите в високи постижения на френския енергиен и селскостопански сектор“, пише той, без да предоставя повече подробности.
За неговия съперник в центристкия блок, Габриел Атал, екологията засега изглежда е формулирана повече като конкурентоспособност и иновации, отколкото като ограничение. Кандидатът от „Ренесанс“ се застъпва за енергиен микс, съчетаващ ядрена енергия и възобновяеми източници, и иска да превърне климатичния преход в двигател на инвестициите и растежа. В началото на август Атал също така заяви, че отказва да остави водната криза „на левицата и крайната левица около Жан-Люк Меланшон“, обещавайки да създаде „министерство на водите“, ако бъде избран.
„Що се отнася до левицата, електоралният опортюнизъм, в контекста на конкуренцията за събиране на зеления вот, изглежда играе значителна роля“, продължава Ан Бринго.
Тази конкуренция е още по-силна, тъй като еколозите се борят да изглеждат единни и да наложат своята линия в навечерието на 2027 г., докато кандидатът на „Непокорна Франция“ се стреми да заеме това пространство, като предлага идеи като „екорегиони“ или затвърждава в Конституцията принципа на „зеленото правило“, според което не вземаме от природата повече, отколкото тя е в състояние да възстанови.
„Това, което виждаме, е, че днес екологичните програми на левите партии все още са по-обосновани от тези на десните и това е така от няколко години. Това, което намираме за интересно, е степента, до която политическият дискурс отразява научния дискурс. И днес това изглежда се случва повече отляво, отколкото другаде“, посочва Ева Морел.
От другата страна на политическия спектър, Националният сбор категорично отхвърля така наречените „наказателни“ екологични политики и се противопоставя на вятърната енергия, като вместо това превръща ядрената енергия в стълб на декарбонизацията.
„Крайнодясната партия се опитва набързо да се облече в зелено, като се застъпва за опростени решения, които са трудно постижими финансово или технически, като например широко разпространената климатизация“, твърди Ан Бринго.
„Всъщност те се фокусират върху горещи проблеми. И тъй като климатът сега е една от тези горещи теми, те се фокусират върху него. Това е чисто опортюнистично“, добавя Ева Морел, която признава, че Националният сбор се е отдръпнал от изявленията си, които поставят под въпрос достоверността на IPCC или реалността на глобалното затопляне.
„Проблемът е, че техният политически софтуер изобщо не е интегрирал екологичния въпрос. Те нямат предложения, които наистина да ни предпазват от последствията, камо ли да се справят с причините“, подчертава тя.
Морел също така обвинява партията, водена от Джордан Бардела, в разпространение на, според нея, подвеждаща информация.
„Националният сбор използва наративи, които са умишлено конструирани, защото работят с общественото мнение, използвайки моменти, които привличат голямо внимание. Доказано е, че това е стратегия за обструкция, която работи. Проблемът е, че тя блокира прилагането на публични политики, които би трябвало да са ефективни“, обяснява експертът, посочвайки примера с нискоемисионните зони.
„И това, от което се опасяваме, е, че наред с тази обструкция има опит за дисквалифициране на политическите опоненти и защитниците на околната среда чрез демонизирането им. По този начин те отблъскват решенията от проблема, въпреки че проблемът е силно видим“, заключава Ева Морел.
