Организации в сферата на здравеопазването и гражданското общество призоваха 194 държави членки на СЗО да превърнат интегритета на информацията в ключов елемент от политиките, свързани с климата и здравеопазването, както и от мерките за готовност и реагиране, предава Евронюз. Това е продължение на знакова декларация, подкрепена от ЕС, насочена към борба с фалшивите новини и конспиративните теории, която беше представена на срещата на върха COP30 в Белем миналата година.
Нов доклад, озаглавен „Защита на здравето в ерата на климатичната дезинформация“, разглежда за първи път от страна на здравната общност как дезинформацията по темата за климата вреди на човешкото здраве по целия свят – от подкопаването на предупрежденията при извънредни ситуации и насоките за обществено здраве до забавянето на политики, свързани със замърсяването на въздуха, чистата енергия и изкопаемите горива. Докладът, изготвен от Работната група на гражданското общество към СЗО по въпросите на климата и здравеопазването, посочва, че по-здравословната информационна среда не е просто лукс в комуникациите, а условие за климатична справедливост, обществено здраве и правото на здравословно бъдеще.
Какво представлява климатичната дезинформация?
Климатичната дезинформация се отнася до умишленото разпространение на невярна или подвеждаща информация относно изменението на климата и действията в тази област. Това включва както пълното отричане на глобалното затопляне, така и конспиративни теории. Тя се различава от неволната дезинформация (в смисъла на неволно разпространение на невярна информация), която се дефинира като невярна или извадена от контекста информация, представяна от някого като факт. Макар че при неволното разпространение липсва същото ниво на умисъл, както при дезинформацията, последствията могат да бъдат също толкова опасни.
Как климатичната дезинформация влияе на общественото здраве
Докладът представя няколко конкретни случая, в които климатичната дезинформация се е преплела със съществуващи неравенства и властови структури.
Например, след горските пожари на остров Мауи през 2023 г., в интернет се разпространиха неверни твърдения, че жителите, които кандидатстват за помощ след бедствието, рискуват земята или имотите им да бъдат отнети от Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA). При проверка на фактите се установи, че това е лъжа, но слухът можеше да откаже оцелелите да потърсят помощ точно в момента, в който са имали нужда от подслон, финансова подкрепа, медицински грижи и услуги за възстановяване.
„В ситуация на бедствие, разпространението на невярна информация не просто създава объркване. То може пряко да възпрепятства достъпа до животоспасяваща и стабилизираща помощ“, се посочва в доклада.
В Европа политиките за чист въздух, като например зоните с ниски емисии, предназначени да намалят излагането на хората на вредно замърсяване, свързано с трафик, често са обект на подвеждащи наративи.
Дебатът около Лондонската зона с ултра ниски емисии (ULEZ), която налага такса за превозни средства, не отговарящи на стандартите за емисии, включва опасения относно достъпността и прилагането, особено за домакинства с ниски доходи, работници, малки предприятия и хора, които зависят от по-стари превозни средства. Докладът посочва, че тези опасения са били усилени и изопачени от дезинформация, политизирани атаки срещу доказателства за качеството на въздуха, фалшиви твърдения в социалните медии и в някои случаи дори от насилствена реакция срещу инфраструктурата на ULEZ.
„Негативната реакция срещу ULEZ показва как дезинформацията може да превърне интервенцията в общественото здравеопазване в проблем на културна война. Вместо дебатът да се фокусира върху това как да се намали замърсяването, като същевременно се защитят тези, които най-малко могат да понесат разходите за преход, дезинформацията може да насочи вниманието към страх, недоверие и неверни твърдения. Това рискува да отслаби обществената подкрепа за политики, които защитават белите дробове, сърцата, бременностите, децата и общностите, най-изложени на замърсен въздух“, се казва в доклада.
Други казуси подчертават интересите на властите, които позволяват процъфтяването на дезинформацията, включително грийнуошинг на изкопаемите горива и конфликтите на интереси.
Д-р Джени Милър, изпълнителен директор на Глобалния алианс за климата и здравето (Global Climate and Health Alliance) и съпредседател на Работната група на гражданското общество към СЗО по въпросите на климата и здравето, заявява, че правителствата трябва да включат инструменти за противодействие на дезинформацията и подвеждащата информация в процесите си на подготовка и комуникация относно сценарии, свързани с горещини, горски пожари, наводнения, бури, суши и инфекциозни заболявания.
„Климатичната дезинформация не е просто въпрос на неверни слухове или неистини. Тя е и въпрос на власт, стимули и отчетност. СЗО, нейните държави членки, здравните институции и здравната общност трябва да направят повече от това просто да предоставят по-добра информация и послания – те трябва да въведат надеждни защитни механизми срещу конфликти на интереси, насочени към предотвратяване на грийнуошинга от страна на индустрията за изкопаеми горива, както и срещу онези, които използват климатичната дезинформация като хибридно оръжие“, допълва Милър.
Д-р Лора Юнг, председател на Работната група по околна среда към Световната медицинска асоциация, посочва, че въздействието на климатичната дезинформация върху общественото здраве може да бъде незабавно.
„Подвеждащата информация може, например, да откаже хората от евакуация по време на горски пожари или наводнения, да подкопае доверието в предупрежденията за горещини и замърсяване на въздуха, да затрудни достъпа до помощ при бедствия и да създаде объркване относно рисковете за здравето по време на извънредни ситуации“, обяснява тя.
Как да разпознаем климатичната дезинформация
Като част от усилията за справяне с проблема с фалшивите новини, Генерална дирекция „Действия по климата“ към Европейската комисия наскоро стартира кампания, наречена #ClimateFactsMatter. Тя има за цел да даде възможност на хората да разпознават климатичната дезинформация, като разкрива основните похвати, използвани за въвеждане на обществеността в заблуждение. Кампанията призовава гражданите винаги да проверяват източника на статиите, които четат, да подлагат на проверка коментарите на „експерти“, да бъдат бдителни за употребата на силно емоционален език, целящ въздействие върху чувствата, и да проверяват достоверността на твърдения, които обещават бързо решение на проблема с климатичните промени.
