България доказа, че може да бъде един от най-добрите домакини на IPCC и затова говорят редица факти. Първият факт е, че към настоящия момент в доброволческата програма имаме над 60 доброволци българи на средна възраст между 30-35 години в средата на лятото, когато всички знаем каква е динамиката. За нас това означава, че тези млади хора посвещават съзнателно времето си на това да могат да фасилитират един такъв процес и да станат част от международната и научна общност. Ние имаме нужда и глад за такива събития”.
Това разказа пред ESGnews.bg доц. д-р Марина Стефанова, заместник декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“, Ръководител МП „Отговорно и устойчиво управление“ и Директор на ESG Lab и ЕSG Academy в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
“На фона на цялата тази вътрешна динамика, ние сме едни от домакините, които се представят за момента от тези 61 сесии по най-добрия начин. Имаме обрано, ненатрапчиво присъствие, като едновременно с това има много бързо обслужване, много добра сателитна програма, много добро знание на английски и на климатични теми. Подготвеността на България в този процес я поставя на мястото и оценката на един от най-добрите домакини досега”, категорична е тя.
Според нея това означава, че пътят ни напред към място за всякакъв друг тип международни преговори, където можем да бъдем балансираща страна, където можем да бъдем освен капацитет, и дружелюбни, така че да можем да създаваме и олекотяваме този процес на преговори, е оценен, значим и важен добър пример.
“За мен като преподавател във висше училище изключително важно е да мога да покажа на моите студенти как наистина се случват нещата, не само да ги гледат по телевизията, а на място – в момента, в който хората наистина преговарят, имат странични разговори и в търсенето на консенсус ясно да се види, че понякога това е дори болезнен процес, защото те трябва едновременно да съвместят националните си интереси и общите интереси на цялото човечество. Ние трябва да се научим на това и в България, с българската политическа обстановка – и на търпението, и на процеса, и на последователността, и на търсенето на конструктивни решения. Това е много добре за бъдещето развитие на тези млади хора”, категорична е доц. д-р Марина Стефанова.
Според нея ползите от провеждането на събития на 61-ата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) в София могат да бъдат разглеждани в няколко основни направления.
“На първо място това е една изключително значима и влиятелна международна общност, каквато е научната и политическата общност, която създава климатичните политики в такъв мащаб, в който не можем да не се съобразим с тях”, коментира тя.
Доц. д-р Марина Стефанова напомни още, че цялата изследователска работа, която е базирана на труда на хиляди учени в целия свят се събира, обобщава, групира и приоритизира.
“Много хора си мислят, че един такъв доклад от 4000 страници е голям, но всъщност той е базиран на стотици хиляди страници предварителна изследователска работа на учени от целия свят”, поясни тя.
По думите ѝ поставянето и дискутирането директно между централната власт, най-често министерствата на околната среда и водите или други свързани институции, е първият сблъсък реално с това как науката би могла да промени политиката.
“На второ място интересите, които се случват тук и се сблъскват, ние ги виждаме във всяка една точка на дискусиите на дебатите, без значение дали това са технически въпроси или въпроси по съдържание, което отново създава тежка и бавна динамика, но всъщност е напасване на света такъв, какъвто искаме да го виждаме”, каза доц. д-р Марина Стефанова.
Важни решения пред КОП 29
Доц. д-р Марина Стефанова коментира и предстоящата среща на върха на ООН за климата COP29. Тя обясни, че очаква по време на нея да се видят първите резултати за инвентаризацията на въглеродните емисии, защото за първи път държавите ще докладват за това.
“Ще видим също така дали онези обещания, които някога бяха дадени, дали реално са се изпълнили или не. За мен ще има доста голяма разлика между това, което беше обещано, и напредъкът, който се вижда. Това задължително ще изисква включването на доста по-интензивни процеси на проследяване, на доста по-конкретни и обрани ангажименти, което ще бъде разгледано от някои може би като отдръпване назад, но по-скоро стъпваме на земята. Това за мен е едната много интересна тема, която да се проследи”, каза доц. д-р Марина Стефанова.
Втората интересна тема, разбира се, са климатичните финанси, търсенето на нови решения за финансиране на прехода към въглеродно неутрална икономика.
“Това е нещо, което все още на глобално ниво ние не сме създали – нито търговията с въглеродни емисии има глобална регулация, нито търсенето на варианти, без значение дали ще стигнем на ниво въглероден данък или по друг начин, ще формираме ангажимент от страна на всички участници на пазарите как да можем да финансираме този преход. Всички тези теми малко по малко навлизат в дневния ред на конференцията на страните, но не с голям ентусиазъм, защото стана време да видим кой ще плати сметката”, обобщи тя.
