Почти 100% от електроенергията на Непал идва от водноелектрически централи. Страната произвежда толкова много електроенергия, че печели близо 200 млн. долара годишно от износ за Индия и Бангладеш, предава BBC.
Но ледниците и планините, които осигуряват това природно предимство, са все по-силно засегнати от глобалното затопляне. Смъртоносните наводнения през края на месец август показаха колко уязвими могат да бъдат амбициите на страната във водноелектрическия сектор.
Наводненията удариха сърцето на енергийната система
Наводненията, които унищожиха цели села близо до границата между Непал и Тибет, нанесоха сериозни щети в 12 водноелектрически централи в басейна на река Тришули и извадиха от строя над 10% от производствения капацитет на страната.
Операторите заявиха пред BBC, че все още не е ясно дали част от съоръженията изобщо могат да бъдат възстановени.
Държавната електроснабдителна агенция, която притежава шест от 12-те повредени съоръжения, увери домакинствата, че електроснабдяването остава стабилно. Но нейният говорител Раджан Дакал признава, че с увеличаването на климатичните бедствия „е дошло времето за преосмисляне на политиката във водноелектрическия сектор“.
История на бърз енергиен успех
През 2010 г. само две трети от населението на Непал имали достъп до електричество, а прекъсванията често продължавали до 16 часа дневно.
Разширяването на водноелектрическата инфраструктура, съчетано с мерки срещу корупцията и увеличен внос на електроенергия от Индия, позволява до 2018 г. по-голямата част от страната да разполага с денонощно електрозахранване.
Днес Непал има 225 водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 3900 MW, способни да захранват едновременно около три милиона домакинства, според Непалската електроенергийна агенция.
Стотици нови проекти са в процес на изграждане или разработка. Повечето са разположени високо в планините, където използват бързотечащите реки за производство на електроенергия, без необходимост от големи системи за съхранение.
Климатичните промени увеличават заплахата
Хималаите се затоплят с 50% по-бързо от средното за света, което увеличава екологичните рискове. Предварителните разследвания сочат, че срутване на ледник и скални маси е вероятната причина за внезапното наводнение от миналата седмица.
Макар учените да твърдят, че е рано за окончателни заключения, Непалската агенция за управление на риска от бедствия посочва, че над 90% от бедствията, регистрирани между 2018 и 2024 г., са били свързани с климата.
Бившият министър на енергетиката Кулман Гисинг определя бедствието като събитие, случващо се „веднъж на век“.
„Трябва да проектираме електроцентралите така, че да бъдат по-устойчиви на наводнения, както и да въведем надеждни системи за ранно предупреждение и евакуация“, казва той пред Mongabay.
Смята се, че стотици работници, инженери и жители на райони около централите са били блокирани в калните тунели след удара на стихията.
Нужда от по-диверсифициран енергиен микс
Според Раджан Дакал преосмислянето на енергийната стратегията на Непал може да включва изграждането на повече централи с резервоари, които позволяват съхранение и контролирано освобождаване на водата. Това обаче би означавало значителни икономически и екологични разходи.
Някои експерти поставят под въпрос прекалената зависимост на Непал от един енергиен източник.
„Не бива да слагаме всичките си яйца в една кошница в толкова несигурни времена“, казва експертът по възобновяема енергия Кушал Гурунг, основател на фирмата за чисти технологии WindPower Nepal.
Според него страната трябва много по-сериозно да разгледа потенциала на слънчевата и вятърната енергия, което ще изисква преразглеждане на настоящата политика, силно ориентирана към водноелектрическия сектор.
Сходна позиция изразява и Вивек Шастри от Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет. По думите му по-значителното навлизане на слънчевата и вятърната енергия би повишило устойчивостта на системата и би намалило риска от мащабни сривове.
Доклад на германската агенция за помощ показва, че техническият потенциал на Непал за производство на слънчева енергия е около десет пъти по-голям от този на водноелектрическата енергия.
Пуспа Шарма, старши научен сътрудник в Института за южноазиатски изследвания към Националния университет на Сингапур, е съгласен, че Непал трябва да диверсифицира енергийните си източници, но предупреждава, че това може да стане „само до известна степен“.
„Въпреки че има неизползван потенциал при вятърната и слънчевата енергия, именно водната енергия дава на Непал огромно конкурентно предимство пред съседните държави в Южна Азия“, казва той, позовавайки се на проучвания за потенциала на възобновяемите източници в региона.
Въпреки рисковете водноелектрическите проекти продължават да привличат най-големите инвестиции в Непал и страната. Според климатични активисти финансирането е продължило въпреки добре известните опасности от бедствия.
Проектът „Горна Тришули-1“, който беше почти унищожен от наводненията в края на миналия месец, е сред най-големите проекти с чуждестранно финансиране в Непал, на стойност около 647 млн. долара. Сред инвеститорите са Азиатската банка за развитие (ADB) и Международната финансова корпорация (IFC).
„Горна Тришули 3A“, която също пострада сериознзо, е финансирана от Китайската банка за износ и внос.
Химаншу Таккар, координатор на Южноазиатската мрежа за язовири, реки и хора, смята, че международните кредитори са били напълно наясно с рисковете.
„Собствените им доклади многократно посочваха опасностите за работниците, местните общности, инфраструктурата и речните екосистеми. Въпреки това не бяха въведени достатъчно предпазни мерки и подготовка за бедствие, за което се знаеше, че е възможно“, казва той.
От ADB и IFC заявиха пред BBC, че проектът „Горен Тришули-1“ е бил разработен въз основа на „независими технически оценки, които са анализирали риска от наводнения и свлачища, използвайки наличните по това време данни за ледниците, ледниковите езера и исторически събития“.
По думите им системата за ранно предупреждение е била подобрена след наводнение през 2024 г., а след друго бедствие през 2025 г. са извършени допълнителни оценки на риска.
„Причините за бедствието от август 2026 г., размерът на щетите и ефективността на защитните мерки, включително системата за ранно предупреждение, тепърва предстои да бъдат установени и оценени“, посочват двете институции.
Уроците от поредицата бедствия
Според Таккар историята вече е показала колко нестабилен е басейнът на река Тришули. През септември 2024 г. необичайно интензивни валежи предизвикаха внезапни навоснения в районите Расува, Нувакот и Дадинг, които са сред най-тежко засегнатите и при последното бедствие.
През юли 2025 г., ледниково езеро в тибетския окръг Гиронг преля и предизвика наводнение по същото поречие, при което загинаха най-малко 11 души. Бедствието повреди ключова инфраструктура и прекъсна търговията по важния коридор между Непал и Китай. Граничният пункт остана затворен близо шест месеца и беше отворен отново едва на 1 януари тази година.
Дакал от Непалската електроенергийна агенция признава, че дори оценките на климатичния риск да са били коректни, „централите може да не са били проектирани по начин, който да отчита адекватно тези рискове“.
„Очевидно ще трябва да подобрим начина, по който изграждаме и управляваме водноелектрическите си централи“, добавя той.
Растящи разходи и международна отговорност
Частните оператори вече усещат финансовите последици. Според Утам Бхлон Лама от Асоциацията на независимите производители на електроенергия в Непал застрахователите са изплатили около 40 млн. долара обезщетения на повече от 20 частни централи през последните три години,
По думите му застрахователните премии растат толкова бързо, че правят бизнеса все по-труден за поддържане.
Според Манджит Дакал, член на непалската делегация на Конференцията на ООН за изменението на климата, бедствието показва, че климатичните рискове не могат да бъдат управлявани само на национално ниво. Той призовава правителствата и международните организации да обменят данни, да оценяват съвместно рисковете и да развиват общи системи за ранно предупреждение.
„Непал е сред страните с най-малък принос за глобалните емисии на парникови газове, които стоят зад тези нарастващи рискове. Парадоксът е, че водноелектрическата ни индустрия е именно опит да поддържаме емисиите си ниски. Не можем и не бива да бъдем оставени сами да се справяме с последиците от тези рискове.“, казва той.
