Регламентът за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR) променя начина, по който компаниите трябва да мислят за опаковките си – от дизайна и материалите до данните, документацията и отговорността по веригата на доставки.
Въпросите са до голяма степен едни и същи: кой точно е отговорен за дадена опаковка, каква документация трябва да има компанията, какви изисквания важат от 12 август и кои ще започнат да се прилагат през следващите години.
Последният въпрос се оказва по-сложен, отколкото много компании очакваха. Причината е, че определението за „производител“ в PPWR не винаги съвпада с това кой физически произвежда опаковката. Например компания, която продава продукт под собствена марка или определя дизайна на опаковката, в определени случаи може да се счита за производител по смисъла на регламента.
И точно тук започва истинската работа. Не само да знаеш каква е опаковката ти, а да знаеш кой носи отговорност за нея и с какви данни можеш да го докажеш.
Какво реално започна да се прилага на 12 август?
Една от най-важните промени е, че PPWR вече е приложим директно във всички държави членки. Няма нужда всяка държава да транспонира регламента в собствено законодателство, както беше при старата Packaging and Packaging Waste Directive.
Сред изискванията, които започват да се прилагат, са ограниченията за определени вещества в опаковките, изискванията за минимизиране на опаковките и процедурите за оценка на съответствието и документация. За опаковки, които влизат в контакт с храни, PPWR въвежда ограничения за вечни химикали (PFAS). Праговете са 25 ppb (части на милиард) за отделно PFAS съединение, 250 ppb за сумата от PFAS и 50 mg/kg общ флуор при съответните методи и условия, определени в регламента.
Има и ограничение за общата концентрация на олово, кадмий, живак и шествалентен хром в опаковките, което запазва съществуващия лимит от 100 mg/kg.
Но тук е важно да се направи едно разграничение. 12 август 2026 г. не е датата, на която абсолютно всички изисквания на PPWR започват да действат. Част от най-съществените промени идват поетапно. Например по-строгите критерии за рециклируемост започват да имат значение от 2030 г., а някои от ограниченията за определени еднократни пластмасови опаковки също са предвидени за 2030 г.
И тук идва големият проблем – данните
За да докажеш съответствие, трябва да знаеш какво всъщност има в опаковката. Това са материалът, теглото, съставът и рециклираното съдържание. В същото време това са и веществата, които съдържа, данните от доставчика, резултатите от изпитванията и дали и как може да бъде рециклирана.
За голяма компания с хиляди SKU-та това вече не е Excel файл, който някой може да попълни веднъж годишно, а е цяла инфраструктура за данни.
И точно тук ще се появи една от най-големите разлики между компаниите през следващите години. Едните ще приемат 12 август като още един регулаторен срок: „кажете ни какво трябва да направим и ще го направим“. Другите ще разберат, че PPWR е 15-годишен процес и ще започнат да изграждат система, която може да проследява опаковките и доказателствата за тях постоянно.
Sources:
