Вашингтон проучва дали въглеродният данък върху вноса на Европейския съюз вреди на търговията на САЩ и дали плановете за разширяването му биха създали несправедливи бариери за американските компании, съобщава Евронюз.
Механизмът на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM) влезе в сила през януари 2026 г., обхващайки вноса на алуминий, цимент, торове, водород, желязо и стомана. Той има за цел да осигури равни условия за конкуренция между европейските производители и чуждестранните им конкуренти, като същевременно предотвратява преместването на въглеродно интензивно производство към държави с по-слаби изисквания в областта на климата.
Малко след въвеждането му няколко държави от ЕС поискаха временни изключения за торовете, като предупредиха, че налогът ще повиши цените и може да застраши продоволствената сигурност.
Съгласно CBAM вносителите в ЕС са длъжни да наблюдават и докладват емисиите, генерирани при производството на стоките, които въвеждат в общността. Вашингтон твърди, че системата създава финансови тежести за американските компании, което поражда опасения от нови търговски търкания с администрацията на президента Доналд Тръмп.
Моментът е от голямо значение. Брюксел преговаря по планове за разширяване на обхвата на механизма CBAM към повече продукти, включително перални машини и автомобилни части, като същевременно затяга правилата, за да попречи на компаниите да заобикалят налога.
В същото време Службата на търговския представител на САЩ (USTR) търси становища относно въздействието на CBAM върху търговията на САЩ с ЕС, както и относно потенциалното въздействие на предложенията на ЕС за разширяване на обхвата на механизма. Тези становища ще подпомогнат по-нататъшния диалог на USTR и правителството на САЩ с ЕС по въпроса за CBAM.
Вашингтон ще проучи въздействието върху разходите, регулаторната тежест и достъпа до пазара на ЕС за американските производители, както и върху прекия и косвения износ и цялостната търговия с блока. Американските компании имат срок до 9 ноември да представят своите позиции.
Този ход идва малко след като Световната търговска организация (СТО) се съгласи да създаде експертна група по искане на Русия, която да разгледа законосъобразността на CBAM. Москва твърди, че въглеродният налог на границата създава значителни търговски бариери за стоките, влизащи в ЕС.
Русия също така твърди, че безплатните квоти за въглеродни емисии, предоставяни на някои тежки индустрии в рамките на Системата на ЕС за търговия с емисии (ETS), представляват „експортна субсидия“, целяща да осигури конкурентно предимство на европейските производители.
Разделение в ЕС
В рамките на ЕС правителствата и Европейският парламент остават разделени по отношение на плановете за разширяване на CBAM, и по-специално относно това кои продукти трябва да бъдат включени в обхвата му.
Европейската комисия заявява, че разширяването има за цел да предотврати заобикалянето на климатичните правила на блока от страна на вносни стоки, чието производство е свързано с високи въглеродни емисии.
Ирландия, която в момента държи ротационното председателство на Съвета на ЕС и посредничи в преговорите, отбелязва, че както правителствата, така и Парламентът смятат предложеното от Комисията разширяване за твърде ограничено. Те обаче не са съгласни помежду си кои допълнителни продукти да бъдат включени.
Белгийският евродепутат от групата на Зелените Сара Матийо заяви, че ЕС трябва да включи в обхвата на мерките ключови стоки от сферата на чистите технологии, като например слънчеви панели и термопомпи.
Подобна стъпка би защитила европейските производители, но според критиците тя би довела и до повишаване на цените за бизнеса и потребителите.
Ирландското председателство, което цели постигане на споразумение на ключово заседание на 20 октомври, призова столиците на държавите от ЕС да посочат кои от предложенията на Парламента биха могли да приемат и по кои въпроси са готови на компромис.
Спор относно изчисленията на въглеродните емисии
Друг спорен момент е предложението на Комисията да се позволи временно освобождаване на определени стоки от механизма CBAM при сериозни и непредвидени обстоятелства.
Евродепутатите се противопоставят на тази мярка с аргумента, че тя би могла да отслаби механизма и да предостави на Комисията прекомерни правомощия без достатъчен парламентарен контрол. Вместо това те подкрепят идеята за финансова помощ за засегнатите отрасли чрез преразпределение на средства от фондовете на ЕС.
Евродепутатите настояват и за по-строга система за автоматично прилагане на стандартни стойности за въглеродните емисии спрямо стоки и държави на произход с висок риск, освен ако не са налице конкретни изключения.
Съветът заема по-гъвкава позиция, като позволява на предприятията да продължат да използват данни за действителните си емисии, стига да могат да представят достатъчно доказателства.
Стандартните стойности по линия на CBAM се изчисляват въз основа на специфични за съответната държава и сектор данни, както и на данни за енергийното потребление, с цел да се оценят емисиите, генерирани при производството на внасяните стоки.
Вашингтон обаче твърди, че ЕС добавя „наказателна лихва“ към тези оценки, като по този начин на практика санкционира дружествата, които не предоставят собствени данни за емисиите.
