Налице е нова глобална заплаха за продоволствената сигурност заради прекъсванията на доставките на зърно в Черно море, които се комбинират с по-слаби реколти и нарастващи разходи за енергия и торове, произтичащи от кризата в Ормузкия проток, пише Euractiv.
Според икономистите светът все още не е изправен пред недостиг на зърно. Но някои от най-силните реколти от пшеница не могат да достигнат до световните пазари, точно когато конкурентните износители имат по-малко свободни ресурси.
Русия и Украйна имат сравнително добри реколти от пшеница, но атаките срещу черноморски пристанища, кораби и експортна инфраструктура нарушават доставките и повишават световните цени на пшеницата в краткосрочен план.
Двете страни са генерирали около 27% от световния износ на пшеница през 2025-26 г., според данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA).
„Украйна обикновено трябва да изнася около 5 милиона тона селскостопански продукти на месец, но Киев очаква доставките да достигнат само 1,5 милиона тона през август“, заяви министърът на земеделието Тарас Висоцки.
Той определи настоящата ситуация като „бедствие и най-тежката от началото на войната“.
Положението напомня за 2022 г., когато руската морска блокада на Черно море доведе до застой на основните маршрути за износ на зърно на Украйна в продължение на месеци и накара Киев да търси алтернативи.
„Но тази година не е изцяло подобна на 2022 г. – и в някои отношения ситуацията е по-сложна“, посочва Джоузеф Глаубер, бивш главен икономист в USDA и почетен научен сътрудник в изследователския институт за хранителна политика IFPRI.
През 2022 г. силните световни реколти помогнаха на пазарите да поемат смущенията. Тази година големите износители имат по-малко възможности за компенсиране, като се очаква производството на пшеница да спадне в САЩ и Канада, докато силното Ел Ниньо може да навреди и на австралийското производство. В Европа сушата вече засяга добивите, особено на царевицата.
Алтернативни маршрути
Заместването на капацитета на Черно море няма да бъде лесно. Украйна отново призовава за по-голям транзит през страните от ЕС, този път на по-постоянна основа.
ЕС и Украйна се стремят да увеличат „Пътеките за солидарност“, създадени през 2022 г., които използват автомобилни, железопътни и вътрешни водни пътища за превоз на украински износ през съседни страни.
Встъпващият в длъжност украински посланик в ЕС, Тарас Качка, заяви, че Киев и неговите съседи трябва да се поучат от поуките от 2022-23 г., за да увеличат обема на износа, без да се пресъздава регулаторното объркване и политическата реакция от първия спешен тласък.
Украйна вече официално се обърна към Полша с предложение да удвои броя на товарните влакове, преминаващи границата, съобщи Министерството на земеделието на Киев.
Вероятно е обаче да се срещне съпротива от Полша, Словакия, Унгария и други съседни страни, където фермерите обвиняват украинския внос за понижаването на местните цени на зърното.
Този път алтернативите са и физически ограничени. Дунав действаше като важен предпазен клапан през 2022 г., но по-ниските нива на водата сега правят маршрута по-скъп и по-неефективен.
Русия също така разчита в голяма степен на Черно море за износ на зърно и има малко алтернативи. Argus изчислява, че Москва може да разполага с около 45 милиона тона пшеница за износ през 2026-27 г., докато реалистичният капацитет за износ през балтийските пристанища е само около 4,5 милиона тона.
Енергиен шок
В краткосрочен план Северна Африка и Близкия изток остават силно изложени на свиването на цените на пшеницата поради зависимостта си от руски и украински доставки.
„Но кризата в Ормузкия проток може да окаже по-голямо влияние върху цените на храните в Европа и САЩ, тъй като по-високите разходи за енергия се отразяват на преработката, транспорта и опаковането“, предупреждава Глаубер.
По-високите цени на изкопаемите горива също оформят решенията за засаждане, повишават търсенето на биогорива и правят маслодайните култури по-привлекателни.
Торовете са друг проблем. Цените остават високи, докато цените на зърното са доста под пиковете си от 2022 г., което потенциално обезкуражава употребата на торове и натежава върху добивите през следващия сезон.
