Световните океани отбелязаха най-високата си дневна температура в историята, като глобалните температури на морската повърхност достигнаха 21,1°C на 22 август – нов пик, особено впечатляващ през това време на годината. Отчитането, регистрирано от Службата за изменение на климата „Коперник“ на ЕС, надмина малко предишния дневен рекорд от 21,09°C, поставен през март 2024 г., предава Евронюз.
Температурите на океана обикновено достигат своя глобален пик през март и април, след лятото в южното полукълбо. Този нов рекорд, поставен през август, когато температурите обикновено намаляват, подчертава устойчивото разпространение на топлина в световните океани.
Последната стойност също така надминава предишния августовски рекорд от 20,98°C, поставен през 2023 г. Последствията от това затопляне са опустошителни и широкообхватни както за хората, така и за животните.
Каква е връзката между Ел Ниньо и по-топлите океани?
Заслуга за рекорда има силното явление Ел Ниньо, което се развива в тропическия Тихи океан, добавяйки допълнително топлина към морската вода, която вече се е затопляла значително през десетилетията поради изменението на климата, предизвикано от човека.
Очаква се Ел Ниньо да стане още по-интензивно през следващите месеци, като Световната метеорологична организация прогнозира силно събитие. Сезонните предвиждания на „Коперник“ показват, че то може да достигне нива, невиждани от няколко десетилетия.
Учените обаче предупреждават Ел Ниньо да не се разглежда като единствено обяснение за аномалията.
„Този рекорд е още един ясен сигнал за океан под нарастващ стрес. Ел Ниньо добавя топлина към системата, но го прави на фона на десетилетия на предизвикано от човека затопляне“, казва Саманта Бърджис, стратегически ръководител по климата в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.
Какъв е проблемът с по-топлите океани?
„От атлантическите води край Ирландия до Средиземно море, европейските морета преживяват тревожен скок в температурите. Нашите изследвания показват ясно, че това се дължи на изменението на климата, по-специално на продължаващото изгаряне на изкопаеми горива“, казва Томас Фролихер, физик по околна среда в университета в Берн, Швейцария.
Последиците от по-топлите океани се простират от морските екосистеми до крайбрежните общности. По-високите температури на морето увеличават вероятността и интензивността на морските топлинни вълни, които могат да увредят кораловите рифове и ливадите с морска трева и да нарушат морските хранителни вериги.
Рибарството и аквакултурите също могат да бъдат засегнати, тъй като морските видове се местят в отговор на променящите се условия.
Според програмата „Коперник“ броят на дните с морски топлинни вълни се е увеличил повече от три пъти от началото на 90-те години на миналия век.
По-топлите морета също допринасят за покачването на морското равнище, защото водата се разширява, докато се нагрява. В същото време, по-топъл океан може да пренесе повече топлина и влага в атмосферата, което потенциално увеличава интензивността на някои валежи и бури.
Друго безпокойство е, че океанът абсорбира голяма част от въглеродния диоксид, произведен от човешката дейност, но по-топлите води са по-малко ефективни при поемането на CO2. Така продължаващото затопляне може да отслаби един от важните въглеродни уловители на планетата в борбата срещу изменението на климата.
Учените сега наблюдават дали последният запис се оказва краткотраен пик или става част от по-постоянен период на екстремна океанска топлина.
