Канадският представител в Брюксел настоява за преразглеждане на начина, по който ключовият регламент на ЕС за борба с обезлесяването се прилага спрямо канадските предприятия, докато двете страни проучват възможности за задълбочаване на отношенията си, предава Политико.
„След предложението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен Канада да стане първият асоцииран член“ на ЕС, Отава иска да изчисти някои от дългогодишните спорни въпроси, съществуващи между Канада и Съюза“, заяви посланикът на Канада в ЕС Джонатан Уилкинсън.
Основен сред тези проблеми е новият регламент на ЕС за обезлесяването, който влиза в сила на 30 декември и изисква от компаниите, внасящи стоки като палмово масло, кафе и дървесина в ЕС, да докажат, че продуктите не са произведени върху обезлесени земи.
Законът срещна остра съпротива от страна на няколко държави от ЕС и търговски партньори на блока. Критиците твърдят, че той ще доведе до значителни разходи за бизнеса, свързани със спазването на изискванията, и не предвижда достатъчно изключения за държави, класифицирани като такива с нисък риск от обезлесяване.
„Прилагането на новите правила би могло да се извърши по начин, който е по-лесен за трети страни. Макар Канада да няма възражения срещу целта на ЕС да спре обезлесяването, законът не включва специална разпоредба, която да освобождава държавите с нисък риск от прилагането на всички тези обременителни изисквания“, посочва Уилкинсън.
Според него Отава не очаква Брюксел да създаде уникално изключение от правилата за обезлесяване, но се надява на диалог относно това как този въпрос може реално да бъде решен.
Канада се стреми към по-силни връзки с Европа, за да намали зависимостта си от САЩ на фона на търговския спор между двете страни. ЕС също има интерес от задълбочаване на връзките с Отава, тъй като блокът се стреми да диверсифицира доставките си на критично важни суровини, а отношенията му със САЩ стават все по-напрегнати.
Данните за търговията показват, че през 2025 г. стойността на канадския износ за ЕС е възлизала на 34,5 милиарда долара, включително 242 милиона долара за дървесина и дървесни продукти и 174 милиона долара за хартия и целулоза.
