Екстремните горещини правят бременността и раждането по-опасни, предупреждават здравни експерти. Близо трима от всеки четирима лекари, акушерки и други специалисти, работещи в сферата на майчиното здравеопазване, посочват, че случаите или усложненията, свързани с горещините, са се увеличили през последните пет години. Това показва ново проучване, поръчано от глобалната здравна фондация Wellcome, предава Евронюз.
Изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата Саймън Стийл цитира тези данни по време на подготвителната среща за конференцията COP в Нади, Фиджи, като предупреди за по-малко очевидните опасности, свързани с екстремните горещини.
По-високите температури се свързват с преждевременно раждане, мъртво раждане и ниско тегло на новороденото, както и с усложнения за майките. Според организацията Wellcome всяко повишение на температурата с 1°C корелира с 5% увеличение на преждевременните раждания и 7% увеличение на случаите на гестационен диабет.
„Много от тези рискове обаче могат да бъдат намалени чрез по-добро планиране – било то чрез по-ефективни системи за предупреждение за горещини или просто чрез осигуряване на надеждно водоснабдяване и електрозахранване в здравните заведения“, отбелязва Стийл.
Здравните специалисти настояват за помощ при справянето с екстремните горещини
Проучването на организацията Wellcome обхвана 1000 специалисти в областта на майчиното здравеопазване от Австралия, Бразилия, Индия, Обединеното кралство и Зимбабве. 98% от тях са полагали грижи за бременна жена, чието здраве според тях е било засегнато от екстремни горещини, а 99% споделят същото и по отношение на бебета.
По-голямата част от анкетираните също така заявиха, че се нуждаят от повече подкрепа. 92% призоваха за повече обучение, насоки и ресурси за защита на бременните жени от горещините.
Бременните жени, които работят на открито, живеят в домове без подходящо охлаждане или трябва да изминават големи разстояния за медицинска помощ, често остават незащитени по време на екстремни горещини. Медицинските центрове също срещат трудности, когато водоснабдяването, електрозахранването или системите за охлаждане са ненадеждни.
От предупреждения за горещини до охлаждащи покриви – решенията вече съществуват
Според Стийл правителствата трябва да инвестират в практически решения като системи за предупреждение при горещини, по-добра подготовка на здравните работници, изграждане на инфраструктура за водоснабдяване и електроенергия, както и в по-добра подготовка на клиниките за работа при екстремни температури.
Някои от тези идеи вече се изпробват в различни части на света.
В Зимбабве и Южна Африка се провежда финансиран от фондация „Wellcome“ проект с участието на 1600 жени, който тества евтини средства за защита от екстремни горещини, включително шапки за слънце, бутилки за вода, чадъри и ветрила. В някои общности се прилагат и мерки като боядисване на покривите в бяло, излъчване на съвети за справяне с жегата по радиото и обучение на здравни работници да изпращат всекидневни предупреждения чрез мобилно приложение.
Градовете също могат да намалят топлинното въздействие, на което са изложени бременните жени и децата в ежедневието си. Някои от най-обещаващите решения са сравнително евтини и могат да се реализират чрез използване на съществуващата инфраструктура. Например, изследователи от Университета в Манчестър установиха, че системите за събиране на дъждовна вода на покривите могат да помогнат за охлаждането на градовете, като напръскват нагретите покриви със събраната вода.
Докато водата се изпарява, тя охлажда покрива, като по този начин намалява както количеството топлина, проникващо в сградата, така и нуждата от климатизация. По-слабото използване на климатични системи означава и по-малко топлина, отделяна в околната среда.
Междувременно в Испания стотици съществуващи обществени сгради са определени за климатични убежища, осигуряващи на хората прохладно място, където да се подслонят по време на опасни горещи вълни. Само в Барселона има около 400 такива обекта, включително библиотеки, музеи и общински пазари.
Градът домакин на COP31 вече търси решения за справяне с екстремните горещини. Анталия е картографирала районите, в които високите температури засягат най-уязвимите групи от населението, и е използвала тези данни, за да насочи към въпросните зони мерки като осигуряване на сянка и зелени площи, системи за ранно предупреждение и здравна подкрепа.
Финансирането на подобни мерки, защитаващи най-уязвимите членове на обществото, ще бъде поредното изпитание за правителствата. На конференцията COP30 участващите държави се споразумяха да утроят финансирането за мерки за адаптиране към климатичните промени до 2035 г. COP31 може да се превърне в тест за това дали тези обещания ще се превърнат в реални действия.
„Променящият се климат в никакъв случай не бива да се приема като причина бременността и раждането да стават по-рискови. Здравословният старт в живота на новороденото не бива да зависи от възможността на семейството да се спаси от горещините“, казва още Стийл.
