Европейският парламент очерта приоритетите за първата обща антикорупционна стратегия на ЕС. Целта е не само по-ефективно разследване и наказване на корупцията, но и ограничаване на условията, които я правят възможна.
Евродепутатите приеха с вдигане на ръка резолюция, с която призовават Европейската комисия да заложи на по-силна превенция, по-ефективно правоприлагане и по-високи стандарти за почтеност във всички държави членки.
Темата има и сериозно икономическо измерение. Според оценките потенциалните ползи от допълнителни действия на ЕС срещу корупцията могат да достигнат 58,5 млрд. евро годишно.
Залогът е още по-голям на фона на променящите се рискове. След влизането в сила на Директивата на ЕС за борба с корупцията през май 2026 г. евродепутатите настояват новата стратегия да отчита все по-тесните връзки между корупцията, организираната престъпност и новите технологии.
Корупцията вече не е само институционален проблем
За гражданите корупцията не е абстрактна заплаха. Тя подкопава доверието в институциите, демокрацията и върховенството на закона, но също така изкривява конкуренцията и създава среда, в която организираната престъпност може да разширява влиянието си.
Данните показват мащаба на проблема. Специално проучване на Евробарометър от 2025 г. показва, че 69% от европейците смятат корупцията за широко разпространена в тяхната държава. По данни на Европол почти 60% от престъпните мрежи са свързани с корупция под една или друга форма.
По-малко вратички за конфликт на интереси
Една от основните линии в предложената стратегия е превенцията. Евродепутатите искат по-добро картографиране на корупционните рискове, повече обучение и по-строги правила в области, в които се разпределят значителни публични средства – обществените поръчки и европейското финансиране.
Сред предложенията са и по-хармонизирани правила за конфликтите на интереси, подаръците, спонсорираните пътувания и имуществените декларации.
Особено внимание се отделя на т.нар. „кадрова въртележка“ между публичния и частния сектор. Парламентът настоява и за по-ясни правила за лобирането, както и за общи стандарти за политическото финансиране и прозрачността на политическите фондации и посредници.
Идеята е проста: колкото по-малко непрозрачни зони остават около публичната власт и парите, толкова по-малко са възможностите за злоупотреби.
Корупцията следва парите – и технологиите
Европейският парламент настоява и за по-тясно сътрудничество между националните институции и европейските органи — Европол, Евроюст, Европейската прокуратура и OLAF.
Според евродепутатите борбата с корупцията все по-трудно може да бъде ограничена в рамките на една държава. Корупционните схеми често са свързани с организирана престъпност, пране на пари и укриване на активи, а парите преминават през множество юрисдикции.
Затова се предлага по-ефективен обмен на данни и по-решителни действия за проследяване, замразяване, конфискация и възстановяване на незаконно придобити активи.
В полезрението попадат и новите финансови и цифрови инструменти. Парламентът посочва като рискове криптоактивите, непрозрачните структури на собственост и други иновативни технологии, които могат да бъдат използвани за прикриване на финансови потоци.
Сред отдавна обсъжданите мерки е и постепенното премахване на схемите за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции, известни като „златни визи“.
Кой ще следи пазителите?
Един от по-интересните елементи в предложението е свързан с контрола върху самите институции. Евродепутатите искат гражданското общество и антикорупционните организации да участват във всички етапи от подготовката и прилагането на стратегията. Те настояват и за по-силна защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, както и на разследващите журналисти.
Парламентът призовава ЕС да стане пълноправен член на GRECO – Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа. Така европейските институции ще бъдат подложени на същия външен контрол и оценка, какъвто се прилага към националните власти.
Това е съществена част от идеята: антикорупционните правила да важат не само за държавите членки, но и за самите институции на ЕС.
От препоръки към измерими резултати
Европейският парламент иска новата стратегия да не остане поредният набор от политически декларации. Затова евродепутатите настояват за общи показатели, чрез които да се измерва ефективността на антикорупционните политики, както и за по-конкретни и измерими препоръки в годишните доклади на Комисията за върховенството на закона.
Предлага се и въвеждането на по-строги условия за спазване на принципите на правовата държава в следващия дългосрочен бюджет на ЕС. При необходимост антикорупционни цели могат да бъдат включвани и в програмите, финансирани с европейски средства.
