Политическият натиск поставя президента на Франция Еманюел Макрон и канцлера на Германия Фридрих Мерц в неизгодна позиция за преодоляване на задънената улица около следващия седемгодишен бюджет на ЕС, предава Политико.
Лидерите на ЕС се събират в Брюксел за двудневна среща на върха, започваща от днес, а ръководителите на двете най-големи държави в блока държат ключа към излизането от безизходицата, която продължава вече месеци. От едната страна е група, водена от Германия, която настоява за по-малък бюджет, а от друга – държави с лидер Франция, които се противопоставят на съкращенията. На страната на Париж е и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.
„Забавянията и продължаващите разногласия в Съвета, представляващ правителствата на страните от ЕС са тревожни. Бюджетът на ЕС може да бъде изграден единствено чрез компромис. Колкото по-бързо приемем бюджета, толкова по-скоро ще можем да го изпълним, да повишим конкурентоспособността и сигурността си, да подпомогнем земеделските производители и изследователите, както и да защитим границите и киберпространството си“, казва Зигфрид Мурешан, който ръководи работата на Европейския парламент по Многогодишната финансова рамка (МФР).
Постигането на споразумение за дългосрочния централен бюджет на ЕС, възлизащ на приблизително 2 трилиона евро, е най-голямото предизвикателство пред лидерите през следващите месеци, тъй като всички те трябва да одобрят окончателните цифри. Макар че решението не зависи единствено от Макрон и Мерц, преодоляването на различията между лидерите на двете най-влиятелни държави в блока би било огромна стъпка към това всички части на пъзела да си дойдат на мястото.
Имайки предвид обаче, че на Макрон му предстои скорошно напускане на поста, а Мерц е подложен на сериозен вътрешнополитически натиск, официални лица и дипломати в Брюксел, Париж и Берлин не възлагат големи надежди на френско-германски пробив през тази седмица.
Според представител на Елисейския дворец, по време на срещата на върха е възможно Мерц и Макрон да проведат двустранни разговори. Двама дипломати от ЕС обаче посочиха, че няма конкретни планове за официална среща, като добавиха, че очакват двамата лидери да използват двудневния форум, за да съгласуват позициите си. Вътрешнополитическата слабост прави по-малко вероятно и двамата лидери да отстъпят, заявиха трима дипломати от ЕС.
Риск от обратен ефект
За френския президент, чийто мандат изтича догодина, съществува опасение, че големите отстъпки – като приемането на съкращения, изисквани от Берлин – могат да бъдат използвани като оръжие от кандидатите за президентския пост, които се стремят да го наследят.
Макрон обаче не бива да изглежда прекалено склонен към компромиси в бюджетните преговори, тъй като това може да има обратен ефект в президентската кампания. Френският лидер се опасява от сключването на сделка, която би могла да провокира атаки от страна на лидерката на крайната десница Марин льо Пен или на съперника от крайната левица Жан-Люк Меланшон. И двамата твърдят, че Франция получава твърде малко в замяна на вноските си в общия бюджет на ЕС.
По време на пресконференция в Брюксел в сряда вечерта Льо Пен обвини преговарящите, че ускоряват разговорите, което според нея е опит да се задушат бъдещите демократични избори, още преди да са се състояли. Тя на практика предупреди Макрон да не обвързва Франция със споразумение преди президентските избори през април, както и преди вотовете в други големи държави от ЕС – например Испания, където избори предстоят следващия месец, и Италия, където такива се очакват догодина.
Сложна ситуация
Мерц е изправен пред подобен политически натиск. След унизителните загуби на регионални избори от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, канцлерът се опасява от отстъпки, които биха могли да бъдат представени пред обществото като изпращане на още средства от данъкоплатците към Брюксел. Според Мерц, Берлин би предпочел изобщо да няма споразумение, отколкото такова, което увеличава общия бюджет.
Въпреки това, позициите на Париж и Берлин може да не са толкова отдалечени, колкото изглежда от публичните изявления.
Във вторник френският министър по европейските въпроси Бенжамен Адад заяви пред журналисти, че дискусиите трябва да се съсредоточат върху набирането на средства чрез данъци – или т.нар. „собствени ресурси“ в терминологията на ЕС (като например налози върху онлайн хазарта) – вместо върху мащабни съкращения.
Париж обаче също така настоява за стабилизиране на националните вноски – с други думи, за запазване на собствените си плащания на сегашното им равнище. В същото време Берлин е отворен към разглеждане на нови собствени ресурси, но запазва скептичното си становище, че това ще генерира достатъчно средства.
Франция залага на това, че в решителния момент Мерц ще отстъпи пред натиска на други държави, както и на германски индустриални лидери, и ще се откаже от исканията си за мащабни съкращения.
По-рано този месец Макрон и Мерц демонстрираха единство, като съвместно призоваха Европейската комисия да заеме по-твърда позиция спрямо Китай. Двамата обаче все още трудно постигат съгласие по други значими сделки. Берлин би приел по-строги правила от типа „Произведено в Европа“ в замяна на френска подкрепа за смекчаване на целите за вредни емисии от автомобили и преразглеждане на забраната за двигатели с вътрешно горене, планирана за 2035 г.
Европейският комисар по въпросите на индустрията Стефан Сежурне заяви във вторник, че подкрепя сделката, която би позволила финализирането и на двете досиета. Наскоро Макрон определи споразумението като „предстоящо“, намеквайки, че напредъкът зависи от преговорите в рамките на германската управляваща коалиция. Фактът обаче, че на автомобилното изложение в Париж тази седмица не беше представено споразумение, потвърждава, че Париж и Берлин все още имат разногласия по условията. От Елисейския дворец потвърдиха, че преговорите продължават.
