Е. Иванов: Забрана на реклама е държавна цензура

Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на УС на КРИБ:

ЗАБРАНА НА РЕКЛАМА Е ДЪРЖАВНА ЦЕНЗУРА

Предлагаме проектозаконът за хазарта да отиде в графата „грешки“. Така лобираме да няма пробойни в държавния бюджет. Подозираме, че целта е страничен ефект – появата на нов лицензионен режим. А всеки нов лицензионен режим мирише на корупция. А може би има и интереси! Черното тото е мафия, защо това да не е интерес?

– В какво се изразява „неуместната и вредна намеса на държавата в пазарните отношения“,  нарушаваща  свободната стопанска инициатива,    г-н Иванов? Нали такава е позицията на КРИБ към предложенията за промени в Закона за хазарта от г-н Валери Симеонов.

– Имаме закон, който работи, и то доказано до този момент добре, и изведнъж се прави опит с дописване да се променят отношенията държава-контрол-оператори- общество. В цял свят има поговорка, че в отбор, който играе добре, промени не се правят.

– В законите промени понякога се налагат.

– Когато е така внезапна и немотивирана, всяка промяна буди съмнения за странични цели. Още повече, че в случая сме дали съвсем точни данни от Комисията за контрол над хазарта, че миналата година постъпленията от данък са били 200 млн. лв. А преди да бъде приет закона, т.е. без данък, те са били под 20 млн. Самите цифри, и то на финансовото министерство, говорят сами за себе си.

– Смятате, че законът е перфектен?

– Не че има перфектен закон, но по-добре е да се съсредоточим върху изпълнението му, а не на час по лъжичка да го променяме. И то без да знаем този, който го е написал, какво иска. Той вероятно знае, но ние не.  Всеки закон трябва да има оценка на въздействието, но в този случай нямаше. И когато ние поискахме такава, от вносителите на коляно беше изготвена обосновка тип „комедия  дел арте“. Депутат казал, че няма да има последствия и няма обосновка.  А се оказа, че има. Най-напред за държавата. След това и за други по веригата.

– В много други браншове също има лицензи, въвеждат се нови изисквания за контролни уреди. Защо аргумент срещу промените да е евентуални нови разходи, ако ще се повиши контролът?

– Контролът в момента е перфектен, и това е мнение на Министерството на финансите, което е заинтересовано в хазната да влизат пари.  Всяко билетче си има номерче и е възможно да се проследи, както в селското стопанство телето може да бъде проследено от раждането до кланицата. Същото е с лотарийното билетче – то се продава под непрекъснат контрол – от отпечатването, та чак  до унищожението му.  Не виждам какво повече трябва да се направи като контрол. Ако разбира се, не се търси страничен ефект.

– Какъв страничен ефект подозирате?

– Например появата на нов лицензионен режим. Всеки такъв мирише на корупция.  Още повече че никъде в Европа, с която уж се сравняваме,  няма ограничение за това например къде да се продават лотарийни билети. Ако за тези обекти се въведе лиценз, и павилионите за продажба на цветя ли ще лицензираме? Това вече са рестрикции, а не лицензионен режим. Колкото повече лицензи, толкова повече корупция. Предлага се в един напълно работещ закон да се дописват силно ограничителни мерки.

– Авторите на предложенията се мотивират с това,  че разпространението на лотарийни билети и изплащането на печалби от игри в нелицензирани обекти създава риск от измама и паралелно счетоводство. 

– Цяла Европа, която считаме, че не е корумпирана, няма такива ограничения. От финансовото министерство заявяват, че контролът е добър, даже повече от добър.  Появява се някой, който казва, че има такива рискове и иска да се въведат нови, допълнителни тежести за бизнеса.  По-точно за различни бизнеси под шапката на нов лицензионен режим. Но това ще постави в неравностойно положение много малки и средни бизнеси. Защо? Нали вървим в обратната посока – към намаляване на тези тежести.

– Кой още ще бъде засегнат по веригата, за която преди малко споменахте?

– Следващите засегнати ще са  медиите, които получават реклама и се издържат от това.  Ние какво искаме – жълти таблоиди или нормално финансирани медии? Това също е недопустимо влияние на държавата върху пазарни отношения.  Виждате и реакциите които се появиха веднага. Като групи – АБРО,  футболните клубове, БФС, ние като най-голямата  работодателска организация. Т.е.  еманацията на стопанския интерес показа остро негативно отношение.

– Авторите на поправките в закона смятат, че трябва да се забрани рекламата на хазарт.

– Забраната на рекламата е държавна цензура. При пряката реклама си има начини – червени точки, съответните надписи… Ефектът, който виждаме, ще е излизане  на цели осветлени сега сектори в черния .

– Не сте ли съгласен с техния аргумент, че пристрастеността съм хазарта е зависимост и рекламата я храни, а и развращава децата?

– Един зависим от хазарта е като наркоман – не можеш да ги отучиш. Какво ще прави той – ще отиде навън, ще търси в интернет. А така все едно ще кажем, няма да правим нищо в Банско, като искате да карате ски, идете в Алпите. Нали искаме да имаме туризъм? Той предполага и хазартни забавления. А ние какво ще направим – ще ударим и  изсветления сектор, и целия туризъм, за да отчетем, че сме лицензирали три или четири хазартни обекта повече.

– Появиха се мнения, че поправките са лобизъм, а защитниците на статуквото, сред които се оказва и КРИБ, са популисти. Съгласен ли сте с такава оценка?

– Неподготвени изказвания са това. Не може изведнъж, хей така от небето да се внася проект за изменение на даден закон, да се излиза пред медиите и да се бием в гърдите, че ни подкрепили други партии. Ако погледнете, всичко дотук става в медийното пространство. Не може да обсъждаме по телевизията, от села и паланки закони, това се прави в парламента, където му е мястото. Т.е. очевидно се търси някакъв друг ефект. А може би има и интереси. Черното тото е мафия, защо това да не е интерес? Защо да не допуснем натиск от страна на тези, които са загубили онези легални 200 млн. лв., които влизат в бюджета. А не може ли да е натиск и от страна на тези, които не са получили реклама? За да се стигне до това упражнение на мускули върху нещо, което  работи. Подобна беше историята с ракиените казани. 1000 литра казан за домашно потребление!  Големите винопроизводители внасят 200 млн. лв. в бюджета и са с лиценз, малките произвеждат също толкова, но никой не ги закача.

– Защо КРИБ приема толкова присърце този спор?

– Нашият проблем, който доведе и до намесата ни, освен защита на браншове е, че винаги, когато във фиска има дупка идва въпросът кой ще я запълни. Тогава идва при нас държавата и казва, че ще вдигне данъците. Затова ние като работодателска организация лобираме да няма пробойни в държавния бюджет.

– Какво предлагате?

– Законът да продължи да си действа в сегашния вид. Идеята за нов закон да отиде в графата „грешки“. И още нещо – не е хубаво да разговаряме през медии, както сме принудени сега. Ако бяха направили предложенията си, а ние -възраженията си където трябваше, може би щяха да ни разберат.

Интервю на Румяна Денчева
Вестник „24 часа“  от 28 май 2018 г.