Защо още в началото на година /не е минало първото тримесечие/ вече се говори за риск на приходната част на бюджета? Реални ли бяха заложените приходи в бюджета за 2009 г.?
Вече се говори за риск, точно защото допусканията за икономически ръст и приходи, заложени в макрорамката, не бяха реалистични. Дано заложените буфери от 3% излишък и 90% изпълнение на разходите да се окажат достатъчни. Ясно е, че годината ще е много тежка и най-вероятно ще приключим със спад на БВП.
Смятате ли, че българските фирми ще отчетат значително по-ниски данъчни плащания заради кризата и какъв според Вас ще бъде този процент? Данък печалба, ДДС, включително и осигуровки.
Големият проблем е приходът от ДДС, защото световните цени са спаднали, няма внос на инвестиционни стоки и вътрешното търсене на потребителски стоки е по-слабо. Като цяло вносът спада. В добри години това беше основният фактор за формиране на големи излишъци, сега когато конюнктурата се обърна, е основният източник на спад.
Данък печалба също обективно ще намалее защото тази година няма да има големи печалби.
За осигуровките въпросът е в данъчната политика, не е въпрос на НАП. Ясно е, че при валутен борд, основният удар от кризата ще е върху пазара на труда. Една от най-важните антикризисни мерки, които предложихме е, рязко, подчертавам рязко, намаляване на осигурителната тежест, за да се запазят максимално много работни места. Въпросът за много фирми е за оцеляване, не на желание за плащане.
В качеството Ви на председател на КРИБ – разполагате ли с данни от вашите членове за техни затруднения при издължаване към хазната? Какви са основните причини, на които се дължат те?
Нормално е някои фирми да изпитат затруднения, поради влошаването на общата икономическа ситуация. Главните фактори са кредитната суша, намалените продажби, влошената международна конюнктура за износ. В момента НАП, банковият сектор, доставчиците и другите кредитори, работниците и служителите на фирмите, са в остра конкуренция за едни и същи ликвидни средства.
Дали съмненията за изпълнение на приходната част на бюджета не се дължат и на работата на НАП?
Основното е системата за управление на риска. Иначе през последните години НАП направи много сериозни реформи, които доведоха до по-висока събираемост и направиха възможно намаляването на данъците като цяло. За конкретните проблемни случаи трябва да се говори конкретно. Там отговорността е на конкретни данъчни служители.
Членовете на КРИБ имат ли притеснения за обявените от НАП спешни мерки? Включително изземването на средства от касите на търговски обекти на длъжници?
Не съм запознат в детайли с мерките на НАП и не мога да ги коментирам. По принцип членовете на КРИБ са най-големите и най-сериозни български компании, изрядни данъкоплатци. Не очаквам никакви проблеми, стига да не се злоупотребява с правата, които данъчните имат.
Смятате ли да проведете разговори с НАП по обявените мерки като предложите насрещни от името на бизнеса като се има предвид, че държавата дължи на фирмите ДДС за милиони или да се предложат разсрочени схеми за издължаване за тези, които са в затруднено положение?
Да, ние имаме традиционен формат на общуване с НАП. Данъчният комитет на КРИБ включва най-сериозните данъчни консултанти от частния сектор, подготвени сме и ще окажем дори съдействие на НАП, ако е необходимо. Нуждата от диалог е двустранна.
Един от главните проблеми e възстановяването на ДДС. Тук сме в следната дилема. От една страна има схеми за източване на ДДС, от друга страна много фирми страдат от умишлено забавен процес, бюрокрация, изнудване от страна на данъчните.
Според нас изходът е в подобряване системата на риск мениджмънт на НАП. Ясно е че фирмите са в различни рискови групи, имат различен данъчен рейтинг. Не е честно и не е правилно бюджетът да се финансира нерегламентирано и без лихва от коректните данъкоплатци, защото процедурите го позволяват. Ако обърнете внимание размерът на невърнатия ДДС всяка година се удвоява. В момента ликвидността в икономиката е най-сериозният проблем и държавата не трябва да утежнява и без това тежката кредитна суша.
КРИБ подкрепя идеята за създаване на "Златен регистър" на фирмите, които исторически са доказали, че са коректни данъкоплатци. При тях възстановяването на ДДС трябва да е автоматично, а контролът да е последващ. Това ще е много сериозен стимул за коректно поведение и съществена подкрепа за "бялата" част от българската икономика.