Приспособяването на икономиката започва да се развива съобразно прогнозите на МВФ. В основния сценарий на Фонда се очаква ръстът на БВП да се забави до 1%, а в алтернативния – да спадне до – 3%. Инфлацията се очаква да е между 3.5 и 4.7%. Дефицитът по текущата сметка ще спадне от 25% от БВП за 2008-ма до между 6 %и 15% от БВП според различните сценарии. Безработицата също ще нарасне значително. Разликата между сценариите зависи от притока на капитал в икономиката, който варира между 10% от БВП при основния сценарий до 0% при алтернативния.
От началото на годината сенаблюдава влошаване на значими икономически показатели:
· Притокът на ПЧИ през януари достигна едва 206.2 млн. евро или 0.6% от БВП при 329.2 млн. евро (1% от БВП) през същия период на 2008г.
· Износът намалява с 27.2% на годишна база при ръст от 28.2% за същия период на 2008г. Вносът намаля с 33% на годишна база при ръст от 19.1% за същия период на 2008г.
· Дефицитът по текущата сметка през януари бележи 1.2% от БВП при дефицит от 2.4% за същия период на миналата година. Основният фактор за намаляването на дефицита по търговската сметка е намаляването на търговския дефицит. Отрицателното търговско салдо е 0.9% от БВП при 1.8% от БВП за същия период на 2008 г.
· Инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, бележи забавяне, като през февруари достигна 5.4% при наблюдавани двуцифрени стойности до октомври 2008г.
· Общо спадът на промишленото производство за януари 2009г. спрямо същия месец на 2008г. е 13.3%, като само в добивната промишленост той е 27.2%. Преработващата промишленост също бележи спад.
· Процентът на безработицата започна да расте и достигна 6.7% през февруари 2009г., но все още се запазва сравнително умерен.
· В негативна за производството насока въздейства и забавянето на ръста на кредита за неправителствения сектор. През февруари 2009г. той забави годишния темп на изменение до 26.5%, а месечният темп на нарастване общо на кредита за нефинансовите предприятия, домакинствата и жилищните кредити през февруари спрямо януари т.г. спадна под 1%. Ако се елиминират жилищните кредити, ръстът на кредитирането за реалния сектор е практически 0%.
· Към липсата на банково финансиране за икономиката се добавя и проблемът с възстановяване на ДДС. В момента задържаният ДДС е на стойност 560 млн. лева, с което на практика фирмите финансират безлихвено бюджетните разходи.
· Бюджет 2009 беше разчетен при прекалено оптимистичен вариант за ръста на БВП. В настоящата ситуация е ясно, че той няма да може да разчита на планираните приходи и излишък, въпреки декларираната от правителството убеденост за необходимост от висок излишък. Това налага ограничаване на бюджетните разходи и изключително внимателно изразходване на средства от Фискалния резерв в предизборния период.
· Паричният съвет разполага с висок резерв, който обаче започна да намалява както след намаляването на регулаторното изискване за задължителните минимални резерви, така и поради разходване на Фискалния резерв на Правителството, депозиран в Емисионно Управление.
· Банковата система е стабилна, но вече се наблюдава влошаване на някои от надзорните показатели. През първите месеци на 2009г. чувствително нарастване бележат лошите кредити на нефинансовите предприятия заедно с потребителските и жилищните кредити.
· При чувствителен спад на цените на недвижимостите, съчетан със спиране на притока на капитали и забавяне или достигане на отрицателни стойности на икономическия растеж, делът на необслужваните кредити може да нарасне чувствително.
При влошаване на ситуацията и в контекста на предстоящата предизборна кампания, КРИБ предлага спешно осъществяване на следните мерки:
· Всички основни политически сили да подпишат споразумение (пакт), в което поемат ангажимент за запазване на валутното законодателство и валутния борд и след изборите до влизането във ВКМ-2 (ERM-2) и еврозоната, както и за подържане на макроикономическата стабилност и фискална дисциплина. УС на КРИБ взе решение организацията да инициира подготовката на такъв документ и да започне консултации с политическите партии за неговото подписване.
· Незабавно сключване на предпазно споразумение с МВФ, чието договаряне следва да бъде най-тясно координирано с Европейската комисия; то ще има дисциплиниращ ефект, ще затвърди доверието в стабилността на България и ще подпомогне ускоряването на процеса на конвергенция на страната към евро-зоната.
· Регламентиране на изразходването на средства от бюджета и Фискалния резерв (ФР); определяне на праг, под който ФР, депозиран в БНБ, не следва да пада, тъй като той участва във формирането на съвкупния валутен резерв на Емисионно Управление на БНБ.
· Наложително е да се започне процедура по актуализация на държавния бюджет или да се въведе по-консервативен буфер за изпълнение на разходите от 90 на 80%, с оглед спада на икономическата активност, забавянето на БВП и намалелите приходи в бюджета.
· Подобряване системата за управление на риска в НАП и създаване на "Златен регистър" за по-бързо възстановяване на ДДС на фирмите-коректни данъкоплатци.
· Допълнително повишаване на гарантирания минимален размер за депозитите в банките на 100 000 евро съобразно препоръките на Европейската комисия с цел поддържане доверието в банковата система.
· Разширяване на програмата за предоставяне на кредити за малки и средни предприятия през Българската банка за развитие и подобряване на нейната ефективност и оперативност. По информация на КРИБ в момента от одобрени линии за 500 млн. лева към търговските банки, реално усвоени са 80 млн. лева!
· Разработване на хибридни (дългово-капиталови) инструменти за предоставяне на ресурс за банките, които отпускат нови кредити за икономиката.