Изх.№ 6 /06.02.2024 г.
ДО
МАРИЕТА ГЕОРГИЕВА
ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО
И НАУКАНА
ОТНОСНО: Ваше писмо изх. № 1101-17/31.01.2024 г. – промени в заплащането на учениците в дуалната система на обучение
УВАЖЕМА ГОСПОДО ГЕОРГИЕВА,
От името на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) бихме искали да изразим нашите изключителна загриженост и подкрепа в налагането на модела на дуално обучение като инструмент в образователната ни система, който осигурява връзката между образованието и потребностите на пазара на труда от квалифициран персонал.
При подготовката на нормативната уредба, отнасяща се до обучението чрез работа, работодателските организации активно участваха във всичките й фази на подготовката и публичните обсъждания. В тази нова форма на обучение чрез работа бизнесът виждаше изход за преодоляване на острия дефицит на пазара на труда от квалифицирани кадри. Създаването на условия за качествено професионално образование и обучение на работно място, установяването на пряка връзка между образователния процес чрез актуализиране на учебни програми, отговарящи на съвременните технологични изисквания и конкретните потребности на бизнеса са реалните резултати от този процес.
Тази форма на обучение спомага за формиране на трудови навици в обучаваните лица и е възможност след приключване на задължителните учебни занятия, т.е. завършване на образованието си в 12 клас, ангажираните в предприятието като ученици да останат на работа там и да имат нужната подготовка за един успешен старт.
Самата същност на дуалната система означава две страни, т.е. в случая две партниращи си страни – училище и работодател – с ясно разписани и трайни отговорности. За съжаление, информацията, свързана с включването на предприятия в обучение чрез работа, с която разполагаме, все още не е достигнала броя и обхвата, които би искал бизнеса. От друга страна, това е осъзната необходимост, въпрос на потребност, но и въпрос на възможност. Всяко утежняване на условията може да се разглежда като рестрикция, която да доведе до спад на интереса, а не до ръст. Наред с това трябва да се имат предвид и икономическите условия, рецесията и спада на икономиката.
Разбира се като представители на бизнеса, намираме, че приетите от народните представители промени и поемането на дължимите социални и здравноосигурителни вноски за учениците, вкл. в дуално обучение, изцяло за сметка на държавния бюджет, са действия в посока, която би мотивирала както работодателите, така и учениците към все повече афинитет към тази форма на обучение чрез рабата.
Въпросът с определянето на възнагражденията на учениците, които се обучават в дуална форма на обучение, не е еднозначен. Ясно регламентиран в ал.6 на чл.230 КТ, но в никакъв случай ограничаващ. Няма пречка работодателят да заплаща по-високи размери, предвидени от тази законова норма. Съществува различна практика в страни въвели дуалното образование и обучение, в които размерът на възнаграждението е обект на браншови КТД, – в зависимост от условията на работа и заплащане в съответния бранш възнаграждението да бъде значително по-високо. Не виждаме пречка работодателят в индивидуалния договор или в рамковия с училището да предвиди значително по-висок процент на заплащане. Има сектори, в които такива възнаграждения са напълно допустими и го предполагат.
Регламентирането на възнагражденията на учениците по време на обучението чрез работа, предвидено в ал.6, на чл.230 КТ предвижда минимални възнаграждения. Самата нормативна уредба не създава пречки предприятията да заплащат повече от предвидения минимум, гарантиран с тази норма. Това е практика в много предприятия именно, за да се прояви интерес към тази форма на обучение и работа и да се сформират необходимите паралелки. Не трябва да пропускаме, че условията в различните общини и икономически дейности/браншове са различни и всяко допълнително утежняване и административно увеличение на минимални изисквания ще доведе до обратен на желания ефект. Поемането от държавата на плащането на задължението за заплащане на осигурителни вноски от предприятието би дало възможност тези средства да послужат за ръст на възнагражденията на учениците в досегашните случаи, а за други да разкрият така необходимите им паралелки, за които до момента не са имали финансова възможност.
Работодателските организации не виждат пречка в съществуващите норми за увеличаване на възнаграждението за учениците в дуалната система на обучение. Всеки опит за въвеждане на нов механизъм на увеличаване на регламентираното минимално възнаграждение за учениците в дуална система на обучение би вменило допълнителни задължения и отлив от тази форма на обучение, особено в условия на икономическа криза, в каквато се намираме. Според нас право на всеки работодател е да направи своята индивидуална преценка и според възможностите си да създаде условия за набиране и подготовка на кадри, които в крайна сметна са му необходими за производствения процес.
С уважение:
Кирил Домусчиев
Председател на УС на КРИБ
и ротационен председател на АОБР за 2024 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ
http://www.turbulence.tech