Кръглата маса на тема "От какъв закон за отнемане на незаконно придобитото имущество се нуждаем?", организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата и Висшия адвокатски съвет, се проведе на 20 януари 2011 г. в заседателната зала на КРИБ.
Кръглата маса бе открита от председателя на КРИБ Огнян Донев. В дискусията по проектозакона участваха заместник-министърът на правосъдието Жанета Петрова, адвокат Георги Атанасов от Висш адвокатски съвет, адвокат Борислав Боянов, адвокат Валентин Брайков, проф. Дончо Хрусанов от СУ, Петър Ганев от Института за пазарна икономика, Цветан Симеонов, председател на БТПП, посланиците на САЩ, Унгария, Великобритания и Германия.
Основна цел на кръглата маса бе участниците в нея да обсъдят варианта на Министерство на правосъдието на Република България на проектозакона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност и да направят конкретни предложения по него.
Проектът на Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност, съдържа сериозни недостатъци и приемането му ще доведе до негативни последици, се казва в становището на КРИБ.
Проектът на Министерството на правосъдието бе коригиран няколко пъти заради отрицателни становища на Венецианската комисия. И в последния си вариант обаче е критикуван от правозащитници, които твърдят, че се засягат основни конституционни права и принципи. Становище в този смисъл даде и правната дирекция на Министерския съвет.
Основните критики са насочени към това, че към конфискация ще се преминава и без да има влязла в сила осъдителна присъда, както е сега. При това държавата е освободена от задължението да доказва, че дадено имущество е незаконно. Обратното ще трябва да доказва обвиненият.
Участниците в дискусията обявиха, че ако бъде приет, законопроектът няма да подобри ефективността на борбата със значимите закононарушения, а съществено ще задълбочи проблемите, които отваря сегашният закон. Според работодателите проектът дава възможности за злоупотреба с власт, създаване на стрес и несигурност в гражданския оборот и бизнес средата. Те припомниха, че за периода 2006-2009 г. стойността на конфискуваното имущество от комисията известна като "Кушлев" по името на шефа си, е едва 0.2 % от наложените обезпечения – запори и възбрани на имущество. Това са 3.4 % от бюджета на комисията, който за периода 2005-2009 г. е 27 945 841 лв., обясни адвокат Борислав Боянов, представител на КРИБ.
"Не мога да приема съществуването на закон с такива рестриктивни цели и функции по отношение на българското население", каза и адвокат Георги Атанасов от Висшия адвокатски съвет. Той подкрепи позицията на КРИБ, че дефинирането на понятията престъпна или друга незаконна дейност е много широко и директно заплашва бизнеса и живота на огромен брой българи, които не са престъпници. По думите на председателя на БТПП Цветан Симеонов проектът дава възможност за "подборен отстрел". В този вид законопроектът е много слаб, съмнявам се, че може да бъде поправен, обяви и проф. Дончо Хрусанов от СУ "Св. Климент Охридски". Според него текстове от проекта противоречат на конституцията.
Заместник-министърът на правосъдието Жанета Петрова обаче защити проекта. Тя смята, че дискусията по него се води едностранно. Петрова заяви още, че законопроектът не е срещу хората, които честно и почтено изкарват парите си, и са недопустими внушения, че той е насочен срещу всички. "Законът е пропорционална реакция на престъпността, такава, каквато е в момента", каза г-жа Петрова.
http://www.turbulence.tech